Много пъти съм срещала заглавието на тази книга – на прашните рафтове в библиотеките, в различните литературни обсъждания, в класациите на книгите, които всеки би трябвало да прочете. Мислех си, че съм надраснала този вид американска проза, и доста време неправилно съдих книгата по корицата. Въпреки това, един ден се реших и приех собственото си предизвикателство, разгръщайки „Да убиеш присмехулник” на Харпър Ли (ИК „Бард“).
Вълшебната приказка на детството ни разказва едно шестгодишно момиче – просто, кратко и ясно, без допълнителни увъртания, уточнения и условности. Нейната гледна точка, нейните знания и незнания, нейното разбиране, нейните проблеми са всъщност нещата, през които преминава всеки един от нас, но след това много бързо ги забравя. Скаут не е момиче като всички останали, тя е отгледана от по-големия си брат и от баща си. С тяхна помощ тя разбира истини, които отнемат на човечеството години осъзнаване. Съвсем невинно детето задава най-простия и така болезнeн за възрастните въпрос: „Щом всички са еднакви, защо се мразят с все сила?”
В своя ход „Да убиеш присмехулник” ни връща години назад, когато различният изобщо не се вписва в битовата картина. В такова време един баща се опитва да възпитава у децата си изключителните морални ценности, че всички са равни и никой не е над другия. Уроците, които ни дава книгата, са подчертани и поднесени именно през очите на малката Скаут.
Растейки, тя опознава един свят, който съвсем не е розов, сблъсква се със смъртта, с изнасилването, с расовата дискриминация, с бедността на хората – материална и морална – и с присъщата си детска наивност и невинност се опитва да проумее този свят и да промени частица от него. Накрая, вече почти деветгодишна, тя разбира, че никога не трябва да се убива присмехулник, защото птичката не вреди на никого.
Историята е една прекрасна бърканица от смешно и тъжно, примесено с поучителното, което е поднесено не като лекция, а като споделяне на опита. Присъствието на любовта е изразено в една детска обич към брата, бащата и най-добрия приятел. Неслучайно романът е носител на „Пулицър“ и е обявен за класика на американската литература. Той е доказателство, че никога не си достатъчно голям, че да не можеш да надникнеш в детството на Скаут и Джем Финч.
Прочетете и ревюто на Павлина за книгата, както и текстове от Христо в „Книголандия“, Арги в „Четецът“ и Almaak в „ZonkoBG“.
Страхотна рецензия! Дълго време отбягвах книгата поради същите причини, но след прочетеното, възнамерявам да поправя пропуска си.