Няма как да не обърна внимание на иронията, че в ден, в който всичко ми потръгна зле и продължи да деградира, аз пиша ревю за книга със заглавие „Дао на късмета” (изд. „InSighting”) от Дайки Ивабучи. Дори и най-големият скептик търси и иска да привлече късмета. Знаете как си казваме: „Стискай ми палци“, „Дано имам късмет“ и т.н. Дори си имаме българска поговорка: „Роди ме мамо с късмет, пък ме хвърли на смет”.
Открай време хората дирят тази неуловима сила, която подрежда обстоятелствата, така че да работят в тяхна полза. И все пак никой не знае каква е причината някои да имат повече късмет от други. Накратко, Дайки Ивабучи изхожда от основния принцип на Дао за wu wei – действие чрез бездействие. Ако трябва да обобщя съвсем сбито, всички негативни състояния на духа отблъскат късмета, както и очакването, надеждата, поставянето на цели и т.н. Колкото по спокоен и необременен с очаквания е един човек, толкова по-голяма е вероятността да привлече късмета.
Дори и да не сте запознати с философията на Даоизма, спокойно можете да четете тази книга. Всяка от двайсет и двете глави е посветена на отделен принцип, но заедно имат своята логична последователност. Дори и да не привлечете късмета на своя страна, няма да ви навреди да не се напрягате прекалено с мисли за по-добра реализация, повече пари и въобще всичко онова, което гоним в стремежа си да бъдем по-щастливи.
„Дао на късмета” е луксозно издание с твърди червени корици и златисти букви, което никак не е случайно (червеното се приема за цвета на късмета в Китай). Книгата е изпълнена с прекрасни рисунки, които носят търсената ведрост и спокойствие.
На места обаче не ми допадна разговорният изказ на автора. Не мога да преглътна съчетаването на философията на Даоизма и употребата на думи като „пич”, „куха лейка” и други жаргонни изрази, които намирам за нелепи в подобен текст. Също така не разбрах кой е Дайки Ивабучи и защо именно той пише за късмета. Търсенията ми по име на автора в Google не доведоха до резултат. Подобна информация е задължителна, особено когато идеята е базирана върху древна източна философия.
Именно последните два недостатъка предизвикаха у мен смесени чувства спрямо книгата. Съдържанието й безспорно е интересно и полезно, но все пак обяснителните бележки са важни.
В крайна сметка не очаквайте след прочита на „Дао на късмета” да бъдете окъпани в благополучие. Ако следвате напътствията на автора, ще разберете, че на първо място трябва да овладеете себе си.
Ще завърша с два цитата, които ми допаднаха и като цяло изразяват идеята на Дайки Ивабучи.
Късметът на идва при нужда, той се случва при липса на такава. Но всички имаме нужди, затова и малко хора преживяват късмет.
Изхвърли всичко ненужно – дрехи, сувенири, книги, подаръци, финтифлюшки, миналото – всичко, което отдавна не ползваш или не харесваш. Освобождаването на пространство в средата ти освобождава простор за късмета ти.
