През 2015 г. ми препоръчаха да прочета дебютния роман „Анна и планината“ на Невена Митрополитска. Увлекателно разказаната история на едно семейство по време на прехода ми хареса – не толкова, че да я наредя сред любимите ми нови български заглавия, но достатъчно, че да следя кога ще излезе следващата творба на авторката. Четири години по-късно отгръщам последните страници на „Дарът“ (изд. „Жанет 45“) с красноречивия коментар „Уау“ и сърбящи за писане на ревю пръсти. Какво да кажа, работата наистина си е за „уау“.
„Дарът“ се появи на пазара някак скромно и тихомълком. Даже прекалено тихомълком, ако питате мен. Ще ми се да се шуми повече около излизането на хубави книги от съвременни български писатели, а до определен момент няма как да се разчита на читателите сами да създават суматоха.
Невена Митрополитска преплита пътищата на четири коренно различни личности, обединени от едничкото желание да имат дете. Неда е балерина, чиято кариера наближава заника си. Артистка по душа, в нея се борят копнежът да изпълни лебедовата си песен – мечтаната роля на любимата ѝ Жизел, и дългът най-сетне да се отдаде на брака си. Съпругът ѝ Филип пък е софийски аристократ и нахъсан адвокат, чийто циничен мироглед се сблъсква челно с деликатната природа на съпругата му. От другата страна на барикадата са вманиачената по чистотата детегледачка Лина, която се мъчи с желязна воля и много натякване да износи цялата отговорност по оцеляването на домакинството на плещите си, докато хрисимият, лишен от амбиции плочкаджия Христо изживява криза на идентичността.
Двойките са в противоположния спектър на материалното състояние, кариерното развитие и общественото положение. На пръв поглед помежду им няма други допирни точки освен общата цел и клиниката за инвитро. Всеки от четиримата е заседнал в собствената си глава и си задава ключовите въпроси: „Защо искам дете? Искам ли го наистина? Искам ли го с този човек? Мога ли да се справя?“.
Странно ми е да обрисувам героите така схематично, при положение че ги опознах по-добре и от някои хора в реалния ми живот. Авторката е построила книгата си върху дисекцията на образите им, и то с изключително правдоподобен подход – чрез живи, динамични диалози, чести, но прецизни ретроспекции и оголена емоция. Скандалите им ще отекват звучно в главата ви, натякването им ще гризе нервите ви, безсилието им ще ви изтощава, а болката им ще ви сломи.
Невена Митрополитска (снимка: „България се събужда“)
Първоначално останах с впечатление, че Митрополитска ще се съсредоточи основно върху процедурата инвитро и изпитанията, през които минават двойките, решили да се подложат на нея. Оказа се, че тя заема около десетина процента от сюжета и му служи по-скоро като катализатор, отколкото като гръбнак. Движещата сила на историята е семейството и в частност родителството. Авторката ни показва разнообразните начини, по които можем да се провалим като родители дори още преди да сме станали такива. Все пак вече сме саботирани от собствените ни майки и бащи. Определя ни предимно това какви си обещаваме да не бъдем, отколкото нечий положителен пример.
Митрополитска потапя главите ни в дълбините на пълното отчаяние от личната ни история и после рязко ни издърпва на повърхността за живителната глътка искрена обич и грижа. Подмята ни между сцени на пълен битовизъм и балетни зали, в които се играят драматични спектакли. Подстрекава ни да се отвращаваме от някого само за да му симпатизираме няколко глави по-късно и ни подмамва да подкрепяме друг, който е обречен да ни отблъсне след броени страници.
Чудим се кои са добрите и лошите в тази история, докато въпросът постепенно не еволюира в дилемата кой постъпва правилно и кой греши. Накрая се отказваме и от нея, защото достигаме до универсалния извод, към който добрите психологически сюжети неизменно прокарват пътеки – всички сме просто хора и всеки от нас съдържа потенциала да бъде нищожество или герой. Да пълзи или да лети. Да се издъни или да успее. Да се предаде или да се пребори. В случая – да бъде или да не бъде родител.
Всичко в „Дарът“ е универсално човешко и същевременно така съкровено наше си. От разкъсващите съмнения относно смисъла на живота до сармите на любящите ни баби и другите краски на така наречената българска действителност. Роман на противоречията, на пластовете, на преживяванията. Роман, който не само ще провокира най-различни чувства, но и ще ви накара да мислите. Не подминавайте тази книга в книжарниците, особено ако сте от читателите, които обичат сериозни, умело изпипани, реалистични истории, човъркащи както мозъчните, така и сърдечните механизми.
Не пропускайте ревюто на Габи и за „Анна и планината“.
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
