„Когато се разкъсваш между два избора,
виж кой е по-лесният и избери другия“
Япония е странно място. Преди месец, докато четях „Създания от време“ на Рут Озеки, си дадох сметка, че никога няма да я разберем напълно. Може би затова писателите (ще си направя удоволствието да използвам тази дума) гайджин изпитват потребност да създават герои, които „да превеждат“ Япония и японското на читателя, като същевременно се разкъсват от дълбокото вътрешно противоречие между Изтока и Запада.
„Дъщерята на меча“ на Стив Байн (изд. „Сиела“) е модерно фентъзи, което умело използва нестихващия интерес на западния човек към Япония. В сюжета са вплетени самурайски легенди, прокълнати мечове, бушидо и философия и всички традиционни елементи на една класическа приказка за Япония. Стив Байн обаче умело ги преплита с щрихи, проблясъци, от съвременния живот на голям град като Токио и така създава една увлекателна и много завладяваща книга, каквато не сте се надявали да прочетете.
Въпреки напредничавата си икономика, Япония е една от най-консервативните страни и сексизмът и половата дискриминация са здраво покълнали в обществото, в онази характерна за Изтока сплав между древни традиции и модерни предразсъдъци, която ги прави почти неизкореними. Байн разкрива много такива подробности, които хем правят разказа му много жив и интересен, хем ти предлагат една съвсем различна, не-самурайска гледна точка към Страната на изгряващото слънце. Марико Оширо е сержант детектив в токийското управление на полицията, първата жена на този пост. По стечение на обстоятелствата се оказва замесена в разследването на опит за кражба на древен меч, създаден от легендарен майстор и с предполагаеми легендарни способности.
Съдбата й е предопределена, но на Марико, като съвременна жена, израснала в Америка, ще й бъде необходимо малко време да я приеме. Време, което останалите сили, вкопчили се в съдбовните остриета на майстор Иназума ще се опитат да използват, за да обърнат обстоятелствата в своя полза. Зловещият якудза Фучида няма да спре пред нищо, за да сложи ръка на още един меч, изработен от древния майстор, а собственият му, носещ романтичното име „Красивата певица“, ще направи всичко възможно да го спре. Защото е ревнива, а всички знаем, че няма по-ужасно бедствие от разгневената жена.
Стив Байн ни разказва истории, които са в съвършен баланс една с друга – в противовес на неоновата 2010 г. е японското средновековие, където всяка дума и жест е подчинена на съзнанието за чест и дълг, отвежда ни във вихъра на Втората световна война, когато един човек спасява или проваля Япония – зависи как погледнеш на нещата.
Макар и леко предвидим, финалът на „Дъщерята на меча“ беше всичко, което можеш да искаш от едно фентъзи за Япония – епичен и елегичен, достоен за самурай. И толкова завършен, че не мога да повярвам, че книгата е част от трилогия.
Колкото до българското издание – ами страхотно е! По него е работено с огромно желание и прецизност и се е случило онова, което трябва да се случва със всяка книга на пазара – книга, в която добрият превод е облагороден от качествена редакция и всеки детайл е толкова изпипан, че удоволствието от четенето е двойно. Браво на редактора! Имаме и най-красивата корица. Художникът Дамян Дамянов е уловил чара на историята, баланса между новото и традиционното. И се е получило нещо прекрасно. Искам повече такива книги.
Още за „Дъщерята на меча“ в Книгозавър и Книголандия.
