Изобщо не знам откъде да започна. По принцип взех книгата само за да мога с ръка на сърцето да оплюя корицата в планираното като изключително злобно ревю. Само дето книгата ми хареса. А когато една книга ми хареса, съм склонна да прощавам много неща на издателствата. За нещастие, това все едно им дава картбланш да се държат идиотски и да предлагат книги с потресаващо качество на книжното тяло. А и в крайна сметка, политиката на www.azcheta.com е да сме откровени за книгите, които четем.
И така, „Аз, вещицата“ е чудесен роман, които е доста опропастен от външния вид, в който е предложен на българския книжен пазар. Отдавна сме свикнали с традицията на ИК „Бард“ да издават обемни книги с неподходящо тънки корици. Тънки, а не меки – нямам проблем с меката корица, когато избраният картон е съобразен с обема на книжното тяло. Но последните ми няколко „бардски“ книги се разръфаха буквално от половин четене – до средата на книгата кориците вече изглеждат ужасно. Не съм и книжен фетишист, който държи да прибира в библиотеката си само неопетнени, недокоснати издания, ама все пак приличният вид е важен.
Стигнахме до картинката на корицата, която е безсрамно копиране на корица от друго издателство. Дори да е само плод на недоглеждане, е непростимо. Вижте за какво става дума:
-
- „Нощна сянка“ на Андреа Креймър
-
- Първоначална корица на „Аз, вещицата“
-
- Финална корица на „Аз вещицата“
Да оставим кражбата настрана, тя говори достатъчно сама за себе си. Но, в името на всички книжни богове и добрият вкус, каква е тая корица?! Просто нямам думи, тя дори не е просто грозна, тя е… сътворена от луд почитател на кича в най-екстравагантните му форми. Повярвайте ми, снимката не може да разкрие и една трета от ужасния ужас, който представлява тази книга – частичен лак, релеф, блясък в окото на вещицата… Аааааа! Не знам да се смея или да плача, честно… Тази корица е по-подходяща за обложка на турбо поп-фолк албум от зората на 90-те, не на роман.
Ах, да, за малко да забравя заглавието. Още един от прекрасните навици на „Бард“, с които сме се примирили – превеждане на заглавието едно към гьотере. В случая, оригиналното A Discovery of Witches няма нищо общо с побългарения му вариант. Разбирам желанието за реминисценции към „Аз, Клавдий“, ама… Не става.
Последната ми забележка – моля ви, знам, че сте платили за превод от английски, но колко щеше да ви струва да сложите една бележка под линия с превод на френските диалози?
Абстрахирайки се от външния вид на книгата, романът наистина ме изненада много приятно. Изобщо не беше поредният тинейджърски захарен памук за мозъка, който очаквах. Идеите са интересни, разписани доста подробно, а синтезът между митологията, историята и паранормалното е осъществен прекрасно.
Това е роман колкото за магията, толкова и за науката. Наистина обожавам идеята за вампири, посветили се на разгадаването на тайните на генома, за демони, които са гениални творци, за вещици, които пътешестват във времето. Удоволствието от четенето на тази книга ми е сравнимо само с неудоволствието от гледането й.
