Описват романа „Дервишката порта“ (изд. „Ciela“) като нещо „повече от трилър“. Аз мога да добавя, че това със сигурност не е типичен трилър. Ахмед Юмит предлага едно много стойностно издържано четиво, което ще разнообрази всички почитатели на криминалните романи и ще изненада приятно всеки, който търси нещо различно. Е, ако интересите ви по принцип са свързани с дервиши и с известния персийски поет и суфийски мистик Руми, то тогава гарантирано тази книга ще ви привлече още повече. Шемс-и Тебризи, духовен спътник на Руми, също е вплетен в сюжета с не по-малка важност. В основата на романа стои едно убийство, извършено преди 700 години, и една любов, която дори смъртта не може да унищожи. Действието обаче не се развива само в миналото.
Карън-Кимя Грийнуд е млада жена от смесен брак, която работи в английска застрахователна фирма. Работата й я отвежда до Коня (Турция), където най-големият клиент на нейната фирма – компания, наречена „Иконион Туризъм“, я очаква. Техен хотел е бил опожарен и сега Карън трябва да прецени дали застрахователната полица ще бъде изплатена, или подозренията на нейния директор, че пожарът е умишлен, са основателни. Това пътуване се оказва по-съдбоносно за Карън-Кимя, отколкото тя очаква, защото й предстои да се изправи лице в лице със спомените за баща си, турчин и дервиш, който отдавна е изоставил семейството й без обяснение. Това пътуване е може би шансът й да се „помири с миналото“…
Накратко, очаква ви една приказка за мистични шепоти, за един загадъчен мъж, дошъл да разкрие дълго стаявани тайни, и един тайнствен сребърен пръстен. Всичко това води до истината, която винаги може да бъде само една.
„Дервишката порта“ е изпълнена с мъдри слова и много смисъл. Ето някои от красивите й прозрения:
Има две царства. В първото властва материята, във второто – духа. Царството на материята прилича на деня. Виждаш ясно всичко и лесно го възприемаш. Царството на духа прилича на нощта. За да го намериш, трябва да запалиш светлините на душата.
Търпението е опората на света. Защото слънцето и луната изискват време. Бъди търпелива. Тайните лежат скрити в дълбините на морето на търпението. За да разбулиш най-големите загадки, трябва да се научиш да плуваш в него.
Когато слънцето на материалния свят изгрява, слънцето на духовния залязва.
На пътя на любовта няма закон, няма морал. Има само една посока – любовта. Има само един закон – любовта.
Ахмед Юмит неслучайно е един от най-известните съвременни турски писатели, а романите му се превеждат на много чужди езици. В „Дервишката порта“ той така умело преплита мистерията на миналото с тази в настоящето, че можеш спокойно да забравиш в кой свят се намираш – в днешния или в онзи, отминалия, в който Юмит те връща. Героите са изключително добре развити, дълбочината на характерите им също. Заглавието на всяка отделна глава в романа е различно, като например:
Най-ценно е, защото е неизразимо
Понеже тайните се крият в дълбините на море от търпение
Най-жестоката война е войната срещу собствените ни желания
Защото всяко дете е надежда
Истината е, че подходих към „Дервишката порта“ леко скептична, но бях смаяна от размаха, с който Юмит разказва. Романът е изключително добър и бих го препоръчала на всеки, който е на духовен кръстопът в живота си. Веднага след като си прочел „Дервишката порта“, ти се иска да започнеш книгата от начало и прилежно да си отбелязваш всички важни слова, ако не си го направил първоначално, понеже си бил твърде замаян просто да четеш и четеш… Научих много от тази книга, включително това, че никога не трябва да си предубен към нещо, което не познаваш добре. В крайна сметка, „животът обяснява онова, пред което думите са безсилни. За да научиш истината, са необходими не думи, а преживявания“.
Не пропускайте да прочетете и великолепното интервю с Ахмед Юмит относно романа „Дервишката порта“ тук.
