fb
БиблиотекаЗа книгите в книгите

Детето орхидея в „Повелителят на мухите“ според проф. д-р Томас Бойс и книгата „Детето – орхидея или глухарче“ [откъс]

6 мин.

Често се питаме как е възможно деца, които израстват в едно семейство, в поне привидно едни и същи условия, да се развият по коренно различен начин. Защо едни деца стават уверени, успешни и щастливи възрастни, а други търпят провали и се сблъскват с куп проблеми, докато опитват да се реализират? Отговорът не може да бъде прост, нито еднозначен, но проф. д-р Томас Бойс дава такъв на база научни проучвания, продължили няколко десетилетия – в книгата „Детето – орхидея или глухарче“ (изд. „Софтпрес“).

Предвид научния характер на четивото, стилът на автора е изненадващо лек и увлекателен. Всички теории от областта на детската психология са обяснени на достъпен език, дадени са множество примери, които помагат на читател без научна степен да ги разбере. Една от интересните препратки в книгата ни води към литературно произведение, превърнало се в класика – „Повелителят на мухите“ от Уилям Голдинг. Според д-р Бойс главният герой е типичен представител на децата орхидеи. Защо обаче – разберете от откъса от книгата.

Истории за орхидеи и глухарчета

Ще ви разкажа две истории, които ясно очертават предизвикателствата, пред които са изправени децата орхидеи.

[…] Втората история е за две момчета от една незабравима снимка и за една неостаряваща книга. Важно е да отбележим, че и двете „картини“ намекват за едно друго измерение от същността на децата орхидеи – техните скрити сили и изключителен усет за света. Снимката на първото дете е от един следобед на 1988 година и е дело на фотографа Пол Д’Амато. Публикувана е на корицата на списание „Дабъл Тейк“. На снимката едно дете на около десет години, с омачкана синя риза, стои със скръстени пред гърдите ръце и гледа спокойно и непоклатимо в пространството, докато зад гърба му агресивно беснеят тумба момчета на приблизително същата възраст.

За мен тази снимка винаги е изобразявала почти до съвършенство физическия образ на детето орхидея и социалната среда, с която тези деца редовно се сблъскват. Детето стои там – спокойно, съзнателно и открито, едновременно уязвимо и силно, а до него се вихри хаос от ядосани негови връстници. Снимката сякаш подчертава парадоксалното състояние, което обединява непоколебимата и безразлична дистанция между момчето и групата, от една страна, и кипящите в него емоции като уязвимост, резервираност и издръжливост, от друга.

Това е същият химерен образ на обществото, който Уилям Голдинг описва в класическата си история за възмъжаването и изгубената невинност – „Повелителят на мухите“. Единият от главните герои в романа на Голдинг – Саймън, е дете, което по времето на Втората световна война се озовава на самотен остров с група агресивни английски момчета, след като сaмолетът им е повален над неотбелязана на картата вражеска територия. Постепенно момчетата се обединяват срещу обща заплаха под формата на „звяр“, който се крие в сенките на границата на сетивните им възприятия. Саймън, който без съмнение е дете орхидея, изгубено в един чужд свят, отговаря на следното описание:

Слабичък жив малчуган; очите му гледаха изпод козирка от черна и остра права коса.

(…)

Саймън изпитваше остра необходимост да говори, но много се боеше да говори пред публика.

– Може пък – започна колебливо той, – може пък да има чудовище.

Събранието нададе неистов вик, Ралф се изправи смаян.

– Ти, Саймън! Ти да вярваш в това?

– Не знам – каза Саймън. Сърцето му биеше тъй силно, че се задъхваше…

… Саймън не намери думи да изрази най-съществения недъг на човешкия род.

Макар и иконични въплъщения на уязвимостта на децата орхидеи, момчето със синята риза на Д’Амато и Саймън на Уилям Голдинг са и пример за забележителните и обикновено скрити сили на тези деца. Обществото ни отчаяно се нуждае от тяхното деликатно, но безстрашно присъствие. Според теорията на семейния психолог Салвадор Минучин те могат да се превърнат в т.нар. „идентифицирани пациенти“, които са жертва при нарушени взаимоотношения в семейството. С други думи, изострената им чувствителност ги кара да попиват емоционалната и психологическата тежест на вредната за тях среда. Както видяхме в случая с Джо и семейството му, в контекста на обърканите и повредени семейни системи идентифицираните пациенти често, макар и невинаги, се превръщат в един вид метафорична „Христова фигура“, която „умира“ в името на семейството. Те поемат върху плещите си теглото на страданието и болката като начин да осигурят оцеляването на семейството и на тъжната му, но неотменна дисфункция. Детето орхидея обаче може да е и източник на прозрение, творческа мисъл и духовни ценности. В течение на продължилото ни 25 години проучване с колегите ми установихме, че тази изключителна, биологично заложена чувствителност, заради която децата са силно податливи на опасностите и нещастията в живота, е същата, която ги прави и далеч по-отворени за неговите блага и възможности. Тук се крие и една вълнуваща жизненоважна тайна – децата орхидеи не са счупени глухарчета, те са друг, по-фин вид цветя. Зад безпомощността и крехкостта на орхидеите се крият невъобразима сила и изкупителна красота.

В семейството, в училище и в живота като цяло децата орхидеи – и възрастните, в които те се превръщат – често страдат от фактори, на които другите хора не отдават почти никакво значение. Също като едноименните цветя, хората орхидеи са надарени и същевременно обременени с изключителна чувствителност към заобикалящия ги свят. От една страна, те имат слабости, които могат да застрашат съществуването и здравето им, от друга, носят скрит потенциал за живот, изпълнен с красота, честност и забележителни постижения. Не си правете илюзии, че тази вътрешна чувствителност към света може да измести или да неутрализира добре известните ни външни заплахи и опасности – вредните фактори като бедност и стрес, война и насилие, расизъм и потисничество, токсини и болестотворни организми. Силата и здравето както на орхидеите, така и на глухарчетата са застрашени от тези и от още много други опасности в света. Бедността в детството си остава основна причина за влошено здраве през целия живот на човека. Но отличителната възприемчивост на орхидеите – тоест изострената им чувствителност, по отношение на такива опасности систематично надхвърля тази на глухарчетата.

Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!