“Диагноза: изгубена” на Десислава Шейтанова е дебютна книга на авторката, победител в VII Националния литературен конкурс “Хермес” 2013 за проза. Анотацията на задната корица „предупреждава” за по-скоро психологически роман, в който ще се извърши промяна в живота на главната героиня. Възрастта на Лена – героинята, е близка до моята, което е предпоставка за доверие.
Отключвам парадната врата на „Диагноза: изгубена”. Малена Александрова – Станева (по мъж), накратко Лена (дали името е случайно избрано, или е целенасочена асоциация с филма „Малена”?) е постигнала мечтата на съвременната еманципирана жена: високоплатена работа, брак по любов, любена и любяща съпруга, задружна заможна фамилия, отсъствие на житейски катаклизми. В една съботна сутрин Лена се рови за информация в интернет. Терминът-ключ към романа е „биполярно разстройство”. Начало на рефлексията върху себе си и собствения живот или повдигане на димната завеса на всекидневието. И двете са валидни за последващата история.
„Биполярно разстройство” е диагноза-метафора за умората от еднообразието и предвидимостта на деня. За нормалността. Героинята се саморазголва пред читателя до предела на поносимостта, който авторката контролира. Моралните граници не се прекрачват: „Имам предвид всички (граници), които не ни пречат да живеем по начин, който ни харесва. А тези, които се налага да погазим, се стремим да нарушим възможно най-дискретно и без да засегнем правата и свободите на другите.”
Читателят бива въведен в бита, в характера и във взаимоотношенията на Лена със семейството. Въвеждане без заобиколки, директно, с опит за надсмиване над себе си. Познавам жени, пък и мъже, които могат да се разпознаят в описания монотонен живот. След завършване на университета и бурните, порочни студентски години, Лена започва работа по специалността – вътрешен одитор за голяма фирма. Омъжва се, купуват си апартамент, предана съпруга, признателна дъщеря и т.н. „Порядък и предсказуемост” – вие героинята. Единственият идентифициран проблем е, че не е щастлива.
За мен по-важен и екзистенциално значим обаче е един друг проблем – няма с кого да поговори за порива си за свобода, за страха, че ако напуснеш работа, ще се изключиш от системата, ще се превърнеш в аутсайдер. Усещането за избор е измамно. Екзистенциалната тъга на човека от 21 век, реализирана чрез езика на художествения самоанализ. Една толкова обикновена история, разказана на достъпен език. Без ефекти. Тривиални мотиви, сюжет, колебания, мъдрост, стоенето във всекидневието, порастването, приемането на реалността и едновременно съпротивата срещу нея.
Степените на идентификацията ми с Лена рязко се заменят с дистанция след момент в романа, в който тя се намесва в сюжета с изневярата на мъжа на снаха си. До самоунижение героинята се опитва да разглоби вината си за начина на вмешателство, да се оправдае. Точката на счупване на доверието и щипката фалшивост на целия изповеден тон на романа. За какво ни се разказва всъщност? За човек, който винаги е търсел социално признание и одобрение, стремял се е да се впише в системата. Търсенето на свобода, с което се пудри читателя, се оказва заблуда. Разочарованието ми взе превес над силните страни на книгата.
Шокът ми след преминаване през всички емоционални нива е, че стойностното в романа е напипването на нервите на живеенето тук-и-сега, в нищо неслучването. ТЕ – вечните въпроси за щастието, себе си, времевата и семейната зависимост, са пак тук и всеки ги преживява индивидуално и поединично. Кошмарно дежа вю. Това казва „Диагноза: изгубена” – не сме се отместили ни стъпка, ни троха сред цялата нова вселена на био-еко-сексо-техно плам. Богатите също страдат (знаем го и като „плачат”). Значимото в книгата е назоваването на тези търсения, маскирани в реалността като успех, престиж, материални придобивки, консуматорство.
“Диагноза: изгубена” на Десислава Шейтанова е изповед за кризисното достигане на стереотипизираната възраст от 30 г. Обрат така и не се случва, нито обещаната от задната корица промяна, само началото на опит, до който е достигнато след усилията на търсенето. Път, който всеки от нас преминава. Вероятно. Страшното е, ако не успееш дори да го формулираш.
