Година след появата на сборника „Несъгласни думи“ на българската литературна сцена авторът Димитър Бочев представя неговото продължение – „Несъгласни думи – 2“ (изд. „Хермес“). Софийската премиера ще се състои на 14 ноември от 18:30 ч. в Книжен център „Гринуич“ с медийното партньорство на „Аз чета“. Специален гост ще бъде проф. Божидар Кунчев, който ще говори за произведението, а части от сборника ще бъдат четени от известни български актьори.
„Несъгласни думи – 2“ на Димитър Бочев е породена от присъщия на автора интерес към съотношението между Божието и людското – както във фундаменталните добродетели и ценности, които християнската ни цивилизация следва, така и в индивидуалната съдба, в биографичния път на всеки от нас. Особено внимание авторът отделя на феноменологията на любовта, на изневярата, на страданието, на щастието. Писателят се опитва да разгадае ситуираността на конкретния човек в човечеството, на индивида – в общността, на физичното – в метафизичното, както и несъразмерното, заредено с нерешими скрити конфликти взаимодействие между националното, интернационалното и космополитното. Непреходна тема на сборника е и онзи деструктивен процес, който приятелят и учител на Бочев – философът Асен Игнатов, обозначи като саморазпадане на хуманизма.
Езиково погледнато, сборникът „Несъгласни думи“ е художествена, литературна творба. Погледнато семантично, става дума за психологически и философски изследвания на генезиса на човешкото светоусещане, на органиката на духовността, на мъчителното еволюиране на човешкия род от хомо към сапиенс. Предадени на един колкото радикален, толкова и самобитен език, размислите на Бочев за силата и безсилието на съзнанието пред несъзнаваното, на рационалното пред ирационалното, на сетивното пред умозрителното, на земното пред извънземното вълнуват. А решимостта на автора да се себеразкрие без остатък и в най-сакралните си безпокойства увлича така, че неусетно превръща читателя в съавтор.
И може би най-вече в това се крие очарованието на тази необикновена книга.
Изданието е спечелило конкурс на Министерство на културата.
Димитър Бочев е роден на 13 август 1944 г. в Силистра. Следва философия в Софийския университет. Многократно е арестуван от Държавна сигурност за свободомислие. Под давление на ДС два пъти е изключван от университета – последния път без право да продължи образованието си в което и да е висше учебно заведение на страната.
През 1972 г. напуска по авантюристичен начин НР България и се установява в Западна Германия, където получава политическо убежище. Участва активно в международната правозащитна дейност на Хелзинкския комитет. Работи като редовен сътрудник на Радио Германия (Deutsche Welle), а от 1975 г. е програмен редактор в българската редакция на Радио „“Свободна Европа“, където дълги години отговаря за културно-публицистичната програма „Контакти“. Писал е и за руското издание на излизащото на седем езика в Париж списание на Солженицин „Континент“ и е съавтор на редица изготвени за британската, френската и холандската национална телевизия документални филми с културно-политическа тематика, някои от които за творчеството и гибелта на близкия му приятел Георги Марков.
Бочев е бил сътрудник на президента Желев по въпросите на хуманитарната помощ от чужбина, работи като кореспондент на РСЕ в София, участва в дейността на Българския хелзинкски комитет, публикува редовно в периодичния печат, сътрудничи активно и на електронните медии, води есеистични рубрики във вестниците „Демокрация“, „Труд“ и „Стандарт“, печата в литературните ни списания. Романи: „Междинно кацане“, „Генезис ІІ“, „Синеокият слепец“, „Белият слон“ и „Опит за екстаз“. Издал е и сборниците философски есета „Хомо емигрантикус“ (БАН), „Боготърсачът между беса и слепотата“ (Фондацията на д-р Желев) и „Несъгласни думи“ (Хермес). Всичките му творби са високо оценени от художествената ни критика, а през 1997 г. „Синеокият слепец“ печели Специалната награда на Фондация „Развитие“ за нов български роман.
Основни теми на романите и есетата на Бочев са извечните и нерешими в рамките на земното проклети въпроси за безсилието на словото пред битието, за съвместимостта и несъвместимостта на Божието и людското, на любовта и свободата, на цивилизация и култура, на творчество и смърт, на талант и характер, за драматичния двубой между рационалното и ирационалното в биографията на всеки от нас. Авторът коментира и диктатурата на посредствеността, философията на любовта, на изневярата, на самоубийството, както и актуалния смисъл на фундаменталните библейски начала. За целокупното си творчество Димитър Бочев е удостоен с Юбилейната награда на Международната академия на изкуствата – Париж (МАИ) за 1999 г. През пролетта на 2013 г. Бочев е краткосрочно политически съветник във временното правителство на Марин Райков.
Живее в София със сина си Тео. Наред с българското, притежава и германско гражданство, член е на МАИ и на Съюза на баварските журналисти.
Преди дни той беше отличен в годишните награди на Портал „Култура“ за книгата „Несъгласни думи „.