„Буреносен фронт“ на Джим Бъчър не ми беше в списъка „книги, които да прочета“. Попадна ми. Прочитайки думичките на задната корица, тези, които пресветнаха и ме спечелиха, бяха лукави феи, мощни магии и вампири… Признавам си имам слабост към вампирите! Искам тяхното безсмъртие, за да мога да чета книгите, които ще излязат след 100 години, и след още 100, и още… Но не вампирите от „Дракула“, или от „Здрач“, нито дори вампирите от тази книга, може би различните, нови вампири от „Аз съм легенда“. Но това е друга тема, сега да се върна към Хари Дрезден.
Хари Дрезден е главният герой на Джим Бъчър в „Буреносен фронт“. Книгата е първата от поредица, наречена „Досиетата на Дрезден“. Цялото му име е Хари Блекстоун Копърфийлд Дрезден (едва на страница втора, а вече неимоверно се забавлявах с асоциациите). Той е единственият професионален магьосник в страната, упражняващ този занаят открито. Помага и на полицията като платен консултант.
В един ден Дрезден получава две задачи за разрешаване. Едната чрез с мистериозно телефонно обаждане от жена, назоваваща себе си Моника. И поставяйки телефонната слушалка на мястото й, следва нов звън и втората задача – два трупа, на които той трябва да „хвърли едно око“. Карин Мърфи е шеф на Отдела за специални разследвания в Чикаго и на всички т.нар. необичайни престъпления, в които са намесени тролове, вампири, пакостливи духове. Дрезден е нейният ходещ справочник по свръх естественото.
В първите трийсетина страници сцената е наситена с изненади и всичко, което е необходимо за един фентъзи криминален трилър – мистериозното телефонно обаждане, двойното убийство с черна магия, малко еротика, красиви жени, намесва се и мафията, и връзката с вампирите.
Напрегнати и много интересни за мен бяха началото и края на книгата. Първите и последните 70 страници. Промеждутъкът беше изпълнен с разсъжденията на Дрезден, с несполучливия му досегашен опит с жените, с надеждите да свали 1-2 от присъстващите в живота му. Появи се отнакъде и Морган – „Случвало ли ви се е да срещнете посред нощ в горите на езеро Мичиган мъж със зловещ вид и изаден в ръка меч, чието острие изглежда дълго десет мили? Ако ви се е случвало, потърсете професионална помощ. Ако ли не, повярвайте ми, че такова нещо може да ви изкара акъла.“ Намесва се и Белия съвет. Морган е Пазителят на Хари, натоварен от Белия съвет да следи дали нашият главен герой не нарушава някой от Законите на магията. Защото Хари е под Проклятието на Дамокъл, заради убийство, извършено в младежките му години, и то не какво да е убийство, а направено с черна магия! Повече няма да разкривам.
На моменти ми беше малко тягостно четенето или поне в средата на книгата се чувствах така. Разследванията му не даваха резултати и той затъваше в размисли. Определено си мислех, че това ще е първата и последната книга от трилогията, която ще прочета. Добре поне, че се състоя срещата с Бианка (така очакваното от мен вампирско появяване), после имаше среща с една репортерка, една битка, един гол магьосник, шляещ се из града, сражаващ се с демон. Под заподозрените за двойното убийство попадна и самия наш магьосник Дрезден. Появиха се и отровни огромни същества. Тъкмо ти доскучее и хоп – Джим Бъчър изкарваше като магьосник някоя изненада из ръкава си.
Няколко дни след като затворих и последната страница, вече знаех, че ще следя за новите книги от поредицата. Оказа се, че ме е забавлявала, дори с предсказуемата си развръзка, чувството за хумор на Хари е самокритично, иронично, каращо те да се смееш от сърце на неволите му. Отварите, които забърква са „old school style”, има любовна отвара, диетична отвара, антигравитационна отвара. Смесвате заедно с Хари и Боб (ще оставя вие да разберете кой е Боб, много интересен тип е) блещукащи сенки, миши подскоци, надробен автобусен билет, който не е използван, за защита на ума, има съставка и за сърцето :-) Има жезъл, гривни, пръстени, всичките заредени с някакви магии. Предизвикваше искрената ми усмивка целия този арсенал от магически средства.
Ако очаквате да се срещнете и запознаете с магьосник от книгите на Тери Пратчет или такъв от „Властелинът на пръстените“ или маьосниците в Патрулите на Сергей Лукяненко – това няма да се случи. Хари е нормален, забавен, бързащ, много обича да обобщава и разсъждава върху нещата, които му се случват. Обощенията са едни и същи, разсъжденията се различават. Ако сте се разсеяли на n-та страница, не се притеснявайте, на следващата (n+1), Хари ще ви припомни пак за какво си е мислил и до какво заключение е стигнал. Плаща наем, чете книги, мразех го заради отношението му към тях:
„Довърших книжлето, което четях, и го хвърлих в кашона ПРОЧЕТЕНО. В този поставен на бюрото ми кашон, имаше цял куп прочетени и захърлени книги със смачкани страници и подвити гръбчета. Безмилостен съм към книгите.“
В Хари може да се припознае всеки един от нас. И да повярва в магията около себе си. И че тя може да бъде и е част от реалния, заобикалящ ни живот, защото:
„Магията произлиза от самия живот, от взаимодействието между природата и стихиите, от енергията на всички живи същества и особено от енергията на хората. Магията, която извършва даден човек, показва каква е неговата личност и какво таи дълбоко в себе си. Няма по-точен показател за човешкия характер от начина, по който той използва своята сила и мощ.“
Но пък най-ценното е, че ще се научите как се хваща елф :-) Забавно е – само трябва да му знаете името и да го примамите в магическия кръг с мед, мляко и къшей хляб. Първата страна на магията е името, което е уникално. Няма двама човека, чието име да е еднакво като магически заряд. Всеки произнася собствено си име по негов си, уникален начин. Втората страна е, че трябва да начертаете магическия кръг. Докато го правите, трябва да съсредоточите върху намеренията си, после му вдъхвате искрица енергия и той е готов. Хари не съветва да го пробваме у дома… Дали да го послушам? Май ще си повикам елф!
