Признавам си, че това е първият азиатски роман, към който посегнах, и то по една проста причина – грабна ме името му. Нямаше как при неговото споменаване да не си представя някой от онези побелели брадати японци, които носят дълги до земята кимона и изричат мъдрости, неразбираеми за нас, обикновените хора. Ето как моите смешни стереотипи ме отведоха там, където най-малко очаквах – в еротичните фантазии на Токусуке.
Токусуке Уцуги е възрастен болнав японец, чието ежедневие се върти около домашните семейни вечери, срещите с лекаря и воденето на лични дневници – ежедневие, което и сам Токусуке намира за досадно, но неизбежно. От друга страна, Сацуко, младата съпруга на сина му, е красива, забавна и непокорна. Тя е онова, за което Токусуке сякаш винаги е мечтал – има буен нрав, деликатни стъпала и забулено в тайни минало.
Всичко това кара стареца да прескочи неписаните семейни правила и да пожелае снаха си, без да се съобразява с обществените норми, моралните си принципи и физическата си импотентност. Така за Токусуке започва едно перверзно и изпълнено с илюзорни копнежи съществуване, в което сивото ежедневие се нарушава единствено от допира до рамото на Сацуко или влажната целувка на нейните устни. Съвсем логично поведението на лудия старец се променя – той започва да крои прави планове за басейн, в който да се къпе снаха му, дава три милиона йени, за да я зарадва с пръстен и си наумява да направи отпечатък от стъпалата на любимата си, за да ги постави върху гроба си като перверзен символ на мечтата му да бъде тъпкан от жена… Къде свършва историята ли? Там, където започва – върху листата на един дневник, който Токусуке така и няма възможност да довърши.
Ще излъжа, ако кажа, че разбрах всичко, което Джуничиро Танидзаки се е опитал да внуши в „Дневникът на един луд старец”. Да, както бодро съобщава анотацията на гърба на книгата, романът наистина разказва историята на „възвишената, смешна, великодушна и жалка, самоунищожителна и щастлива еротична заплененост към снахата Сацуко”. Това обаче на мен не ми беше достатъчно. Като типичен представител на европейската култура, през цялото време, докато четях дневника на Токусуке, очаквах нещо да се случи – някакъв преломен момент: семеен скандал, развод, убийство, изневяра, нашествие от извънземни, ако щете. Каквото и да е! Дневникът обаче продължаваше да описва нереализиралите се мечти на един стар мъж – дневник без ясно начало и без осезаем край…
