Дебютната книга на младата авторка Ели Цонова – „Когато порасна, искам да стана чужденец“ (изд. „Oз books“) вдига завесата около личните истории на повече от 30 души, които са преминали през легендата и са я преживели сами, всеки по своя начин. Това са интервюта за успеха, който не зависи от местоположението, а от силата на мечтата. Засегнати са гледните точки на хора, които са живяли или живеят в чужбина, както и такива, на които тепърва им предстои живот зад граница.
Сред интервюираните са Иван Шопов, Тео Чепилов, Биляна Славейкова, Венко Добрев, Калоян Тошев MZK, Саша Безуханова и много други. Всеки герой описва една реалност, една съдба, една рецепта за удовлетворение от съвременното тук и сега. И във всяка от тях има различно количество сол. Защото обединяващото не е конкретна локация, а че всички те са следвали мечтите си и са се реализирали в това, което истински са желали. Интервютата имат за цел и да дадат различните гледни точки, с които чителите да осъзнаят, че нямаме нужда от излишни митове, няма само един верен път и в никакъв случай не може да има равенство между успех и чужбина само защото така се говори…
Глава 11: До Ню Йорк и назад
Тео Чепилов е от хората, които трудно могат да бъдат поставени само в едно чекмедже. Някои го знаят като сценарист на култовите сериали „Под прикритие“, „Стъклен дом“ и „Домашен арест“. Други, като мен, го научиха покрай безусловното му приятелство с Биляна Славейкова, което прерасна в тяхна собствена PR агенция, а трети просто са пили с него на някой легендарен афтър (от англ. afterparty, празненство, организирано от участниците на друго събиране, обикновено в ранните утринни часове – бел. авт.), слушайки поредната от безумните му истории. Малко хора обаче знаят, че Тео е човекът, измислил рекламата за Мара Отварачката. Затова той обича да казва, че е от онези „onehitwonder“ (onehitwonder – от англ., изпълнител или група, имали успех само с една песен – бел. авт.) творци, защото след тази гениална идея той се оттегля от рекламния бизнес и се отдава на друг вид творческа работа. На 37, вече многократно търсил щастието си в чужбина, той сега отново е в България.
Четири пъти съм живял зад границата за дълго. След училище реших, че ще ходя да уча в Щатите. Държах изпити SAT, обаче така и не успях да се размина с казармата и бях там вече две седмици, когато ми дойдоха резултатите. Трябваше да изкарам цяла година и когато най-после излязох, животът така ме завъртя, че реших да поостана тук. […]
Баща ми обаче живееше с болната идея да уча в Щатите. Един негов приятел емигрира веднага след соца и той винаги е искал да отиде да живее там, ама така и не го направи. Типично за един родител, започна да проектира върху мен неговите си неща. Гледала ли си „Стъклен дом“? Образът на Ставрев – това е баща ми. Той така и не се позна, даже беше голям фен на героя. […]
Така и не завърших висше. Учих един семестър драматургия в НАТФИЗ и ме изхвърлиха. Цял живот живеех с мисълта, че това се случи абсолютно несправедливо, все пак бях приет с най-високия успех. […] Наскоро едни мои приятели ми отвориха очите – оказа се, че съм имал нещо с любовницата на ректора и така за една глупост на осми декември съм си провалил следването. Години си живях с мисълта как някой ме е прецакал отвън, а всъщност аз абсолютно успешно съм си се прецакал сам.
„Когато порасна, искам да стана чужденец“ е книга с кауза – авторката ще дари всички печалби от продажбите на НПО „Операция плюшено мече“, която подкрепя деца в неравностойно положение да се образоват и да развиват своите таланти.
Снимка на публикацията: Ели Цонова
