“– Не е необходимо някой да я погубва. Тя сама е виновна за гибелта си. Погуби се сама. Не е възможно да направиш това, което е извършила Ан Болейн, и да доживееш до стари години.”
„Доведете труповете!” е израз, който, според бележката под линия в книгата, е бил използван за призоваването на обвинените в държавна измяна. Извършилите най- тежкото от всички престъпления са били считани за мъртъвци още приживе. Съдът и присъдата са просто формалност за тях. Единствената загадка е дали ще бъдат обесени и изкормени, дали ще бъдат изгорени на клада, или пък кралят ще се смили над тях и ще повика палач от Кале, за да отсече благородните им глави.
Настъпи часът и на тържествуващите вълци.
Хилари Мантел продължава разказа си точно там, където завърши първата част на трилогията за Томас Кромуел – имението на рода Сиймор, Улф Хол. Крал Хенри VIII започва да се отегчава от жената, заради която преобърна историята на Англия с главата надолу. Ан Болейн не може да му осигури мъжки наследник и очите на владетеля започват да търсят друга плът, по-чиста, смирена и невинна. Решено е – бледата и фригидна Джейн Сиймор ще бъде следващата кралица на Англия. Задачата на Кромуел е да отърве своя господар от предишната му изгора, издирвайки предполагаемите й любовници и скалъпвайки срещу тях и Болейн обвинения в прелюбодейство и държавна измяна. Кралският секретар обаче не е забравил унижението, на което е бил подложен предишният му покровител – кардинал Улзи. Томас Кромуел не прощава. Дошло е времето за разплата – хвърчащите глави ще бъдат на онези, които някога са се присмивали на падението на кардинала.
„Доведете труповете” запазва основните характеристики на предшественичката си – множество диалози, интриги и сплетни на корем, но малко реално действие. Втората книга от трилогията на Мантел обаче се чете доста по-лесно и бързо от „Вълци”. Вероятно това се дължи на факта, че вече сме запознати с действащите лица и не е никак трудно отново да се потопим в атмосферата на Англия от XVI в., преходът между първата и втората книга за мен беше неусетен.
Какво се случва с любимеца на авторката – Томас Кромуел? Неговият образ е все така сложен и странно симпатичен, не са го напуснали и спомените за мъртвите му дъщери, чиито привидения от време на време прелитат между страниците с криле от паунови пера. Този път обаче виждаме повече от онази личност, която кара и най-видните благородници да треперят за главите си. Томас Кромуел, който манипулира, поставя ултиматуми, изнудва и заплашва с мъчения онези, които представляват пречка за осъществяването на кроежите му.
„Доведете труповете” ме накара сериозно да се замисля за морето от илюзии и заблуди, в което плува историята, като най-голямата от тях е, че кралете са всемогъщи. Докато гледате внушителния портрет на Хенри VIII, вероятно си 
мислите за мъж, от когото трябва да се страхувате, мъж, който е жесток, коравосърдечен и могъщ. Истината е обаче, че Хенри VIII е най-вече капризен, суетен и заобиколен от хора, което въртят делата му и го насочват в една или друга посока.
Английският двор е токсична за душата среда, в която всеки се преструва и е готов на всичко, за да се добере до някаква власт. Причината Томас Кромуел да е над всички останали в змийското гнездо и да се издига високо в очите на читателя е, че той тълкува с лекота книгата на лицемерието и умее както да се учи от нея, така и да използва пороците на вълците срещу самите тях. Но дори и този виртуоз на интригите усеща, че времето му настъпва. Когато пада главата на сломената Ан Болейн, Томас Кромуел се опасява, че от зрител на екзекуцията, не след дълго може и да се превърне в пряк участник в нея.
Иска ми се последната книга от трилогията на Мантел, The Mirror and The Light, да е грандиозна и да сложи достоен завършек на тази наистина добра поредица. Смъртта на Томас Кромуел ще е мъчителна, след като сме го опознали по-добре от всеки друг персонаж в романите, но, както добре знаем, историята не прощава никому – нито на героите, нито на мошениците.
Прочетете резервирано към книгата ревю от Христо в „Книголандия”, както и ревюто от Габриела за първия роман от трилогията на Хилари Мантел – „Вълци”.
