Художествената литература с философски привкус винаги ме е привличала, а щом има и път вече започвам да се влюбвам, но „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“ на Робърт М. Пърсиг е нещо повече от книга за едно обикновено пътуване на баща и син, нещо повече от поредната книга за живота и ценностите.
Защото „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“ не е книга, която можеш да четеш между другото – за нея трябва особена настройка, или поне на мен ми трябваше, защото това е книга, която те кара да мислиш, и то много. На моменти сякаш е скучна и протяжна, но същевременно не ти дава да я оставиш просто ей така, а напротив, привлича те с непрестанното изследване на дълбоките значения на света, към безконечното търсене на отговори.
Защото в книгата всичко се разглобява на части, разнищва се целият човешки свят – от Аристотел и Платон до последната гайка на мотоциклета, за да се превърне пътуването в едно дълго търсене на смисли. Смисълът на ценностите, смисълът на образованието и университета, на техниката и романтиката, на качеството и не на последно място – на самия живот… смисли, които всички ние търсим през целия си живот.
„Дзен и ИПМ“ е нещо повече от изследване на ценнотите. „Дзен…“ е и изследвене на собствената личност, защото докато четеш въпросите, които си задава главният герой, започват да гъделичкат и теб самия. Изведнъж започваш да търсиш себе си в отговорите, да намираш свои собствени отговори, и така докато не осъзнаеш, че в този непрестанен низ от въпроси няма верни отговори. Не можеш да отговориш никога просто и еднозначно, не можеш да бъдеш сигурен в нищо и никой.
Но може би именно в безспирното лутане из философията на света, по пътищата на душата, човек открива своята собствена пътечка към щастието, към свободата на духа и освободеното съзнание.
Прочетете повече и за Робърт М. Пърсиг в рубриката „Големите“.
