Представете си автор, който подписва книги, докато се върти на стол, а пред сцената 800 деца крещят от радост. Това не е концерт, а среща с читатели на Джеф Кини – създателят на поредицата „Дневникът на един дръндьо“, продадена в над 300 милиона екземпляра по света! По време на среща с читатели в театър в Честър Джеф Кини разказва пред журналиста Стюарт Херитидж от The Guardian, че животът му като автор все повече прилича на сценично представление. Ако през последните двайсет години сте имали дете в училищна възраст, вероятно познавате Грег Хефли, който превърна четенето в забавление за милиони. В разговора си с Херитидж Кини признава, че е интроверт и никога не е мечтал за сцена.
Не съм от хората, които трябва да стоят в светлината на прожекторите. Аз съм писател. Избрах тази професия, защото съм интроверт. Така че е странно да си на сцена, но в днешно време, ако си детски писател, трябва да се научиш и да бъдеш артист.
Преди славата Кини е бил софтуерен инженер. Историите за Дръндьото започват онлайн, а първата книга излиза през 2007 г. и веднага се превръща в хит. Страниците са изпълнени с кратки текстове, рисунки и шеги и привличат дори и деца, които иначе не обичат да четат. Роден на 19 февруари 1971 г. във Форт Вашингтон, Мериленд, САЩ, днес авторът е на 55 години и говори за успеха спокойно и без излишна драматичност. Според него поредицата е цял свят, който дава работа на много хора, затова той чувства отговорност да продължава, но го приема като привилегия, а не като натиск.
Новата книга „Дневникът на един дръндьо: Парти и половина“, (изд. „Дуо дизайн“) е двадесетата от поредицата. Хуморът остава същият, а Грег продължава да бъде едновременно смешен и своенравен.
Първите ми няколко книги са като сборник с вицове. Не ме интересуваше чак толкова да разкажа добра история. Но когато тези книги бяха адаптирани за екрана, започнах да уча за структурата. Едва в девета книга дори се опитах да разкажа добра история. И едва в дванадесета книга започнах да схващам как се развива. Първата книга, с която се гордея като разказ, е 19-тата ми книга, която излезе едва миналата година.
Кини признава, че в началото книгите му са били просто поредица от шеги, но работата по филмовите адаптации, включително Diary of a Wimpy Kid: The Last Straw, го е научила да изгражда по-силни сюжети.
Освен писател той е и предприемач. Когато книгите му започват да се продават, той използва част от средствата, за да отвори книжарница An Unlikely Story в родния си град Плейнвил, Мичиган. Стартира и проект за съживяване на центъра му с нови места за срещи и събития. Така книгите му излизат извън страниците и променят реална общност.
В този момент наистина гледам към хоризонта. Имаше две цели, които исках да постигна. Едната беше книга 20, а другата – 300 милиона отпечатани книги. Никога не съм мислил за нещо повече. А сега трябва да кажа, какво следва?
Засега няма намерение да спира. Той сравнява героя си с комиксов персонаж, който може да съществува десетилетия, както Peanuts на Чарлз Шулц.
Авторът работи по собствена система – води подробни записки и използва инженерни методи, за да извлича идеи за шеги. Именно това му позволява да поддържа високо ниво толкова дълго време.
В края на разговора Кини казва, че се чувства късметлия: най-трудното за един писател е да стане разпознаваем, а той вече има вярна публика. И си представя как ще продължи да пише още много години – като класическите детски автори, които не спират да създават истории до дълбока старост.
Българските читатели също са имали късметът да се срещнат на живо с Кини. През декември 2019 г. авторът посети София със сценичното „Шоу на един дръндьо“, рисува, разказва истории и раздава автографи на стотици деца в НДК.
