Забелязала съм, че ние, читателите, имаме лошия навик да асоциираме литературните герои с техните създатели. Смятаме, че те си приличат, че имат еднакви убеждения и сходни съдби и искрено се учудваме, когато разберем, че животът на едните няма почти нищо общо с живота на другите. Ето защо малко преди Св. Валентин реших да ви запозная с три гениални писателки, чиито съдби вероятно ще разбият представите ви за неразривната връзка между автор и герой. Започваме с Джейн Остин, ще се спрем и на Шарлот Бронте, за да завършим с Вирджиния Улф. Приятно четене!
Не знам за вас, но аз винаги съм си представяла Остин като Елизабет Бенет* – красива, горда и непоколебима жена, която знае кога може да да престъпи убежденията си и кога не трябва да го прави – бунтарка, пред която не съществуват препятствия. Разбира се, във въображението ми сходствата не свършваха дотук. Напротив, бях убедена, че в живота на Джейн Остин, също както в живота на знаменитата й героиня, е съществувал един прекрасен господин Дарси*, който я е обичал, уважавал и подкрепял до дълбоки старини. Тази красива представа обаче е напълно илюзорна, защото се оказа, че отвъд прекрасните любовни истории всъщност се крие тъжната съдба на една почти обикновена жена.
Животът на Остин започва през далечната 1775 г. – време, в което битува схващането, че социалната значимост на жената се изчерпва с ролята й на съпруга и майка. Не така обаче смята младата Джейн, когато едва петнайсетгодишна започва да пише първия си разказ „Любов и приятелство”. За нея обществените порядки са остарели и неприложими в съвремието. Ето защо още в първите си литературни опити Остин подхваща темите за хорските предразсъдъци, за престорената чувствителност на дамите от висшето общество, за прекалената горделивост на джентълмените – теми, които можем да проследим във всяко от нейните произведения. В личен план обаче хората я определяли като „грозновата и затворена”, „капризна и предвзета” млада госпожица, от която никой не очаквал да притежава каквато и да било дарба или талант.
Нещата се променят, когато шест години след първите си стъпки в писането, Джейн създава изключително зрелия за времето си роман „Гордост и предразсъдъци”. Следват още няколко творби, обрисуващи със свеж сарказъм предразсъдъците на едно общество, в което въпреки всичко любовта успява да се реализира. Как стоят обаче нещата с личния живот на Остин?
От малкото, достигнали до нас писма, разменени между нея и сестра й Касандра, разбираме, че едва двайсетгодишна Джейн открива любовта в лицето на Томас Лефрой – племенник на съседско семейство. Въпреки взаимните чувства, връзката им не потръгва – Остин е от дребната аристокрация, а Томас е прекалено беден, което кара роднините му да го разубедят от връзка с бъдещата писателка в името на един по-изгоден брак. Историята удивително много прилича на тази между Елизабет Бенет и господин Дарси, с изключение на развръзката – след като разделят влюбените, Джейн никога повече не среща Лефрой. Според много от изследователите й тази неосъществена любов оставя траен белег в живота на Остин и тя никога не се съвзема отново след раздялата. Междувременно писателката не спира да твори и да създава все по-вълнуващи истории, в които любовта успява да намери изход, дори с цената на общественото пренебрежение. Може би това е бил единственият начин за Джейн да изживее наново, макар и върху страниците на своите книги, любовта, за която така е мечтала.
И все пак въпреки болезнения опит, свързан с Томас Лефрой, няколко години по-късно Остин получава предложение за женитба от свой приятел. След кратък размисъл обаче тя отхвърля брака с него и до края на живота си не получава друго предложение. Умира едва на 42 г., оставяйки зад гърба си едни от най-красивите разкази за обичта между мъжа и жената и споменът за една неизживяна младежка любов.
*Герои от романа „Гордост и предразсъдъци“
Прочетете повече за Джейн Остин в „Големите„
