Смешни и страшни дандании в кошницата за излет на Джералд Даръл

“Излетът и подобни дандании” (изд. „Colibri“) е първата книга, която взимам от „читАлнЯта“ – новото уютно местенце за книги и четене в София. Още при първия разказ се почувствах сякаш съм отворила вълшебна бутилка, от която е излязъл духът на смеха, а коментарът на мъжа ми беше : “Аха, разбирам, че си започнала Джералд Даръл!“

Сборникът съдържа шест разказа, неиздавани досега на български език. От тях само първите два са с автобиографичен сюжет, а останалите разкриват по-малко позната страна на творчеството на Джералд Даръл. Историите са представени отново от първо лице, но всеки следващ разказ ясно показва, че става дума за художествена измислица.

“Излетът” и “Първото плаване” ни срещат отново с невероятното семейство Даръл, чието ежедневие е изпълнено с експлозии от недоразумения и саркастични закачки. „Милите“ семейни сбирки задължително започват с добри намерения и преминават в серия от злощастни случайности, които дават повод за взаимни обвинения.

Ако сте чели “Моето семейство и други животни”, “Градината на боговете”, “Птици, животни, роднини”, е излишно да ви обяснявам колко истерично смешни са тези истории. Ако пък това е първата книга на Джералд Даръл, която взимате в ръце, сигурна съм, че тя ще ви изстреля директно към гореспоменатите заглавия.

“Данданиите” продължават с пълна сила в следващите разкази – любовни интриги във Венеция, кулинарни вълнения в малко френско селце, научна книга за секса, която обърква живота на хотелския персонал. Последните два разказа определено поднасят изненади – финалът на “Агентът на Мишлен” е брилянтен, с неочаквано зловеща нотка, а “Входът” е типична готическа история, изпълнена с тайнствени замъци, призраци и злокобни предчувствия.

Сборникът ме изненада и с едно от най-красивите описания на преживяването “четене”, което наистина разтопи книжното ми сърце:

Книги, големи като куфари; книги, тънки като вълшебна пръчица; книги, отпечатани на хартия, дебела и мека като листо от напръстник, хартия, бяла и трошлива като лед, или фина и крехка като замръзнала паяжина. После идват цветовете на подвързиите; залези и изгреви, пламтящи есенни гори, зимни хълмове, покрити с пиреи; многоцветните форзаци, покрити с белезникави фигури, подобни на облачните формации на Марс. И цялото това сетивно удоволствие те опива, преди дори да си прочел заглавията. След това идва прекрасният момент, когато разгърнете книгата и сякаш отваряте вълшебна врата.

Магазинът около вас моментално изчезва и се пренасяте в Амазония, вдишвате уханието й заедно с Уолъс, пазарите се за слонова кост с Мери Кингсли и се изправяте срещу нападаща горила в Дю Шалю;  любите се с хиляди красиви жени в хиляди романи, крачите към гилотината със Сидни, смеете се заедно с тримата мъже в една лодка, пътувате към Китай с Марко Поло и всичко това ви се случва, докато стоите на голия изкорубен под с вълшебен паспорт в ръцете си, без да похарчите и пени”.

“Излетът и други подобни истории” показва, че талантът на Джералд Даръл не е бил ограничен до веселите семейни истории и естествознанието. Не знам дали особено ме привлича идеята да си го представя като писател на хорър романи (ако беше продължил да експериментира в тази посока), но определено ми беше интересно да го видя в по-необичайна светлина.