Тези дни всички новини са съсредоточени върху Кеплер 452b и откритието на планета, подобна на Земята. Дали там има вода, ще открием ли форми на живот – отговорите тепърва ще чакаме от учените. И все пак, не мога да се отърва от спомените за Кеплер, натрупани с помощта на поредицата за Джордж на Стивън Хокинг. Предлагам ви ревю, публикувано през 2012 г., което е в тон със събитията от последните дни:
Трябваше да събера цялата си воля и да си довърша магистратурата. Ами да, определено политиката не е толкова забавна като детските книжки и особено ако имаш под носа си (по-скоро на една ръка разстояние) книга от поредицата за Космоса на Стивън Хокинг. Първата част – „Тайният ключ на Джордж за Вселената” (изд. “Ciela”) – я изгълтах за няколко часа. А сега трябваше да чакам…
Истината е, че чакането доставя известна наслада – предусещаш, че може да попаднеш на точно такъв бисер, какъвто е предишната книга, но пък може и да се разочароваш. Моето чакане в случая ме възнагради богато – книгата за Джордж и Ани е толкова готина, колкото и предишната. Ура!
Въпреки че могат да се четат отделно и има препратки към другата книга, определено е по-забавно вече да си опознал двете щури хлапета-изследователи и учения-космолог Ерик. Защото в новата книжка към техните колоритни образи се прибавят още няколко – Емет (дете-гений, което вместо да си играе с приятелчета, е писало компютърни програми) и бабата на Джордж – Мейбъл (хитруша е тя!).
Действието се развива в САЩ, на територията на Световната космическа агенция, където Ани и родителите й се преместват. Всичко започва с един много странен мейл от момиченцето до нейния приятел, в който се твърди, че той спешно трябва да й отиде на гости, за да разгадаят странното извънземно съобщение, което е получила. С дейната намеса на бабата, Джордж се озовава в САЩ и се забърква в нова поредица от космически бъркотии, този път обаче наистина опасни!
Следвайки извънземното съобщение, двете деца пропътуват пътя до Марс, после до Титан (спътник на Сатурн), откриват звездна система с три слънца (Алфа от Кентавър) и попадат в 55 от Рак – двойна звездна система с планета в „Зоната на Златокоска”, което я прави доста подходяща за… защо не за бъдещ дом на разумни форми на живот?
Сложно ли ви звучи? Не колкото формулата на Дрейк, повярвайте! Но пък е много забавно. Правите ли разлика между планета, звезда, галактика, звездна система? Да? Значи сте късметлии! А за червено отместване чували ли сте? Хехе, хванах ви!!!
Това, което най-много ме впечатлява в поредицата за Джордж, е не само фактът, че можеш да учиш сложни неща по разбираем и забавен начин, но и идеята, че трябва да се замислиш в какво можем да превърнем планетата, на която живеем. Да имаш уникални условия да се появиш, да живееш на едно невероятно място, което собственоръчно да се опитваш да унищожиш…
Вместо остроумни коментари, просто ще цитирам част от последната глава:
В очите му грееше отражението на най-красивата планета във Вселената – планета, на която не е нито твърде горещо, нито прекалено студено, която има течна вода на повърхността и където гравитацията е идеална за човешки същества, и атмосферата е чудесна, за да могат те да дишат; където има планини, пустини, океани, острови, гори и дървета, птици и растения, животни, насекоми и хора – много, много хора.
Където има живот.
Част от който, може би, е разумен.
Дали сме от разумните – ние си знаем.
Ааа, щях да забравя: естествено, че имаше и лоши. Извънземните съобщения целяха да унищожат Ерик, а покрай него и Джордж и Ани. Като прибавим и факта, че суперкомпютърът Космос никак не беше наред след последното пътешествие на децата… Едвам се спасиха!
А вече излезе от печат и третата част!!!
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
