Не особено често попадам на книга, която така увлекателно се лее, че оставя впечатление за завладяващ устен разказ. С преобладаващи кратки, експресивни изречения Джош Малерман е успял да създаде ритъм, който тупти тревожно от самото начало. Сякаш свидетелят на описаните събития си позволява да спре единствено да поеме дъх, след което не губи време, а се връща право в ужаса.
Как изглежда ужасът в „Кутия за птици“? Въпросът може да се сметне за доста подвеждащ, защото отговорът е също така неясен – никой не знае. Злото се появява внезапно и връхлита човечеството. Който спре погледа си на него дори за миг, полудява и бива обзет от дива, саморазрушителна агресия. Насилие, което може да бъде заситено само със самоубийство. Съществуват безброй версии – извънземни същества, зли духове, масова самозаблуда. Резултатът обаче е налице – хора умират в жестоки мъки, а оцелелите все по-трудно се осмеляват да погледнат вън от домовете си. Буквално.
В такава брутална среда Малори е принудена да отглежда двете си деца. Историята разказва паралелно как се е стигнало до настоящия момент, в който изстрадалата жена най-сетне е решила да напусне къщата и да се отправи в кошмарно плаване на сляпо по реката. Ретроспекцията ни помага да разберем страха в душите на хората, миговете, в които оптимизмът ги напуска завинаги. Усещаме как психиката им се пречупва и безопасността за тях става безсмислена.
През цялото време витае усещане за обреченост и тягостното чувство, че дори свръхусилията може да не са достатъчни за Малори и децата й да оцелеят. Че във всеки един момент от дълбините на реката може да изскочи нещо непознато, което да сложи край на надеждите им за относително спокоен живот.
„Кутия за птици“ ми напомни за друг мой любим постапокалиптичен роман от последните месеци – „Последните оцелели“ от Сюзан Пфефър. И там историята беше разказана толкова психологически убедително, че не ти е трудно да си представиш какъв кошмар би било да живееш в подобна среда.
Още много може да се каже за символите в романа, за личните истории на героите, за птиците, носещи едновременно спокойствие и сковаващ страх, за евентуалните продължения, които вероятно (и не лишено от смисъл) ще се появят… Струва ми се обаче, че по-полезно в случая би било да се запази малко мистичност – подробности, които читателите ще откриват с изненада, докато нетърпеливо разлистват страниците. Защото „Кутия за птици“ е точно това – роман, за който си мислиш, че знаеш накъде върви и как ще се развие, а въпреки това той те държи в напрежение и приковава интереса ти до самия край.
Това е книга, изпипана много внимателно и представен на българския читател в безупречна форма. Прекрасно художествено оформление с особен акцент върху красивата корица на Живко Петров. Изчистен от излишни описания авторов стил, предаден безупречно в превода на Невена Дишлиева-Кръстева. В съчетание с редакторската работа, извършена от Ива Колева, резултатът е книга, която си заслужава да притежавате. Дори само да я взимате периодично, да я превъртате в ръце и да си спомняте любими моменти от сюжета. Обожавам такива книги. И поздравления за издателство „Deja Book“ за добре свършената работа.
Вижте мнението на Милена Петкова за „Кутия за птици“. Още едно ревю на книгата прочетете при Христо в „Книголандия“.
Трейлър на книгата:
