Замисляли ли сте се какво бихте направили, ако имахте много пари? Представете си, че сте част от семейство, което е толкова богато, че може да си позволи дори собствен остров. А ако не ви се фантазира, просто прочетете „Ние, лъжците“ на Е. Локхарт (изд. „Егмонт България“). Няма да ви отнеме повече от един дъх, защото ще ви накара да го задържите, докато не достигнете края.
Локхарт ни повежда в един изкривен свят на материалното, като ни запознава със семейство Синклер. Цяла фамилия – богата, красива, като „привилегирован клан, състоящ се от специални хора” с гордо изправени брадички и успехи във всяко начинание. Това са Синклер – идеалното семейство. Семейството, в което всички се държат нормално, защото могат и ТРЯБВА да бъдат нормални, независимо какво се случва. Семейство, чиито членове се отличават с определено поведение, което се налага и контролира от силата на парите и от строгия патриархат на най-възрастния, разпределящ материалните блага.
Но какво се случва, когато някой не върви по правилата на парите? Какво се крие зад завесата на перфектното?
Младата девойка Каденс Синклер разказва за летните си преживявания на острова, притежание на семейството й, и за лудориите с любимата компания – братовчедите Мирън и Джони и приятеля им Гат. Каденс винаги очаква с нетърпение ваканцията, когато цялата фамилия Синклер се събира на прекрасния остров, за да се любува на благата си. Докато не идва петнайстата годишнина на девойката – лято, изпълнено с мистерии. След лято петнайсет нищо не е вече същото.
Проблемът на Каденс е, че има амнезия и не помни какво се е случило, а в ума й върлува ураган от болка. Никой не иска да й помогне да подреди пъзела на миналото в главата си. Тя броди из мъгливо поле и сама трябва да разкрие летните тайни. Така, стъпка по стъпка, героинята ще разтвори черупката и ще разобличи членовете на семейство Синклер, които изкусно лъжат както околните, така и самите себе си.
Пътят, който трябва да извърви Кади, е дълъг, но накрая, на ръба на реалността, девойката достига до истината, която както винаги се крие някъде вътре в нас.
„Ние лъжците” на Е. Локхарт представлява един ловък експеримент и не е книга, която може да бъде разказана, защото тръпката би се изгубила. Магията на историята се състои в натрупващия се съспенс и изненадата. Книгата е впечатляваща и ако подходите към нея без фрапантни очаквания, ще останете силно очаровани, а краят ще ви донесе онова великолепно чувство на книжна омая, което не може да бъде описано с думи. Защото именно в края авторът е подредил целия пъзел като истински творец. И в този едничък момент, в който случилото се придобива пълен смисъл, читателят се пита как не е осъзнал по-рано онова, което е било пред очите му през цялото време.
Не пропускайте да прочетете и впечатленията на Мила за „Ние лъжците“.