Ако сте почитатели на киното или се интересувате от история, името Хеди Ламар със сигурност ви е познато. Впечатляващата ѝ красота и неподражаемият ѝ чар я превръщат в една от любимките на Холивуд в края на 30-те и 40-те години на XX век. Жените копират модния ѝ стил, а мъжете притаяват дъх всеки път, когато я видят. Но Хеди Ламар е много повече от популярна актриса. Именно затова Мари Бенедикт решава да посвети книгата си „Единствената жена в стаята“ (изд. „Обсидиан“) на тази забележителна жена.
Разказът от първо лице проследява периода от 1933 до 1942 г. Виждаме как 19-годишната Хедвиг Кислер се запознава с оръжейния магнат Фридрих Мандел и как скорошният им брак се превръща в затвор за младата актриса. Тя е принудена да се откаже от актьорската си кариера, да угажда на ревнивия си съпруг и да краси организираните от него събития. Заедно с Хеди, читателят става свидетел на задкулисни разговори, които се оказват решаващи за съдбата на Австрия, Европа и света.
По-късно, в Америка, тя намира убежище и възможност да започне отначало, но не и покой за съвестта си. Ето защо прекарва голяма част от времето си в подкрепа на борбата срещу Хитлер. Двамата с композитора Джордж Антийл разработват технология, която може да подобри радиоуправлението на торпедата и би дала голямо предимство на Съюзниците. Американските военни обаче отхвърлят проекта и предлагат на Ламар роля, която според тогавашното общество ѝ приляга много повече – да подпомага събирането на средства за армията. В последните страници читателят я изпраща така, както светът е свикнал да я вижда постоянно – в светлината на прожекторите, заобиколена от хиляди хора и въпреки това сама… единствената жена в стаята.
Въздействието на романа се крие именно в прехода, който ни показва как младата Хедвиг се превръща в легендарната Хеди Ламар. Авторката ни подтиква да съпреживеем трудностите и съмненията на героинята. Помага ни да намерим вдъхновение в смелостта ѝ. Голяма част от сюжета е отделена на работата по новата технология. Това прави повествованието по-тромаво, но позволява на читателя изцяло да се потопи в процеса. Накрая отхвърлянето на предложението е още по-болезнено, буквално усещаме разочарованието на Ламар.
Хеди Ламар
Стереотипите, пред които книгата ни изправя, обаче не са свързани единствено с пола. Всъщност армията не успява да възприеме идеята на Хеди Ламар не само защото е жена, но и защото е актриса – позиция, която едва ли не изключва какъвто и да било принос към науката. Освен това бягството от жестокия ѝ съпруг не е единствената причина Хеди да напусне Европа. Тя е принудена да го направи, защото е еврейка – факт, който трябва да крие, докато е в Холивуд. Така че романът е оформен като нещо много повече от „поредната феминистка история“. Да, в основата му е женският образ, но той е представен в цялата си многопластовост и противоречивост, а историята повдига много други въпроси извън закостенелите разбирания за мястото на жената в обществото.
Все пак Мари Бенедикт се е постарала да подчертае силата на на героинята си и поради тази причина „Единствената жена в стаята“ определено може да подейства вдъхновяващо на читателките. Вероятно обаче ще окаже още по-голям ефект върху мъжете. Може би ще успее да им даде една различна гледна точка и да ги накара да се замислят как те самите възприемат жените около себе си. А може да провокира и всички нас да открием предразсъдъците, които оформят (или по-скоро деформират) мирогледа ни, без дори да го осъзнаваме.
Публиката обиква Хеди Ламар от момента, в който тя стъпва на сцената, но трябва да минат 50 години, преди научният ѝ принос към развитието на технологиите да бъде признат. Това е показателно за приоритетите на тогавашното общество, но не спирам да се чудя дали и днес сме достатъчно отворени, че да я приемем за нещо повече от „най-красивото лице“…
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
