Както подсказва заглавието на ревюто, „Една година в Париж” от Ан Ма (изд. „Слънце“) е кулинарен роман, който, за разлика от другите книги на подобна тематика, представя френската кухня по един нов и оригинален начин.
Повечето мемоари избират да покажат само определен регион от страната, като най-често експлоатираните места са Тоскана (Италия) и Прованс (Франция). Обикновено лирическият герой/героиня купува/наема къща и започва да преоткрива семплия начин на живот, местните колоритни образи и, разбира се, традиционната кухня, от която неизменно е във възторг. В това няма нищо лошо и независимо от изобилието на подобни сюжети, те не омръзват, защото винаги е интересно да прочетеш как някой е намерил своето място и най-вече как го е усетил. А колкото хора, толкова и различни гледни точки.
И все пак, освежаващо е да попаднеш на книга, която бяга от тази рамка и представя френската кухня под един съвсем различен ъгъл. Защото Ан Ма е избрала да се разходи из различни провинции във Франция и да разкаже на читателя историята зад рецептата, с която е известен даден регион. А това, освен богатата информация, носи и изненади. Като например палачинките от брашно от елда, които се оказаха традиционно ястие за Бретан.
Нека започна от самото начало. Ан Ма е омъжена за дипломат и поредното му назначение ги води за четири години в Париж, за огромно щастие на Ан, която е влюбена във всичко френско. Твърде скоро обаче радостта й е помрачена от промяна в служебните ангажименти на съпруга й, който трябва да замине за една година в Ирак. Докато го чака в Париж, Ан се заема да изследва различни традиционни френски гозби, като посети регионите, от които те са произлезли. Всяка глава в книгата е посветена на определено ястие. Освен рецептата накрая, тя дава и много интересна информация за произхода му, наред с други любопитни факти. Ан Ма се среща с различни майстор готвачи, както и представители на местни съюзи, чиято цел е запазването на истинския вкус на съответната гозба.
Трябва да отбележа, че това не са префинени и засукани ястия, а традиционни селски храни, чието възникване е било продиктувано от чисто практически нужди. Много често тези гозби са помогнали за оцеляването на хората в миналото, а чак после са добили популярност и туристическа привлекателност. Иначе казано, точно това са нещата, които бих сервирала на половинката (както и на почти всеки мой месояден приятел от мъжки пол): Бифтек с пържени картофи, Касуле, Говеждо по бургундски, Кисело зеле и т.н. На дамите вероятно ще попаднат палачинките от елда от Бретан, супата Писту от Прованс, Лионската салата и Фондюто.
Ан Ма успява да покаже една по-различна Франция, и то видяна през очите на чужденец, който е на ръба между туриста и гражданина. Всеки, живял малко по-дълго време в друга държава, се е сблъсквал със самотата, носталгията по дома, близките и приятелите. Тези емоции рядко биват описвани в кулинарните мемоари, където обикновено са заменени от безкраен възторг към местния начин на живот и кухня. Подходът, или по-скоро искреността, на Ан Ма ме спечели, защото и аз се намирам някъде между туриста и местния жител.
„Една година в Париж” ще допадне на всички ценители на хубавата кухня и смея да твърдя, че и най-претенциозното небце ще намери на страниците й ястие, което да хареса и опита. Бих пожелала не само приятно четене, но и приятно хапване.
