Чета разкази само когато усетя, че е дошло време. Имам си такива моменти, обикновено между няколко силни романа. Като плуването след шамандурите – тогава сякаш имаш нужда да си починеш леко и сменяш стила. С други думи, имаш нужда от кратки истории, които да приковат вниманието ти и да те оставят с онзи леко натрапчив вкус, че ти се чете още, че този разказ е перфектното начало на роман, или онази героиня тъкмо ти стана интересна, ама шанс – разказът е свършил. Така се озовах с „Едно възможно начало“ на Тодора Радева в ръцете си.
Не бях чувала нищо за авторката преди това, ако трябва да съм честна. Не бях чела „Седем начина да увиеш сари около тялото“, предишния ѝ сборник с разкази, който печели националната награда за дебют Южна пролет (2005), нито имах представа, че Тодора е създател на фондация „Прочети София“, реализирала прекрасните проекти „Литературни срещи“, „Скритите букви“ и „Литературни маршрути“. Привлече ме чудно красивата корица на Албена Лимони, а и преди съм споменавала, че имам огромно доверие на изборите, които прави Невена Дишлиева-Кръстева за творби под шапката на изд. ICU.
И ето ме отново, крачеща по улиците на Пловдив, за да се запозная с Рая и Калоян, героите от първия разказ, озаглавен „Капана“. Когато прочета начален разказ в някой сборник, едно гласче в мен си казва: „Ето, редакторът сигурно е решил, че точно тази история е най-подходяща, този разказ трябва да поведе хорото от думи и ще направи най-силно впечатление, така че читателят да иска да продължи с четенето.“ Пък и където има любов, винаги има желание за още, а Рая и Калоян имат със сигурност любов, достойна за роман:
Между тях имаше синхрон, който се появява само когато не знаеш какво искаш, а изведнъж някой ти го дава. После се изгуби, обвит с лепкави пипала, които го изсмукваха, въвличаха го навътре и той не се уплаши толкова, като видя, че може да паднат, защото бяха стигнали ръба на дъските; уплаши се, че след като тя извлече всичките му мисли, спомени, желания, той няма да издържи и ще се разпръсне – не усещане за смърт, а съзнание за място, където има друго тяло, което ще търси отново и отново в една игра, която е безкрайна.
Снимка: Фелия Барух
Финалът на тази история определено ми се стори някак недовършен, защото така се бях вглъбила в живота на тези влюбени, че не исках да спирам да чета за тях (и тук гласчето пак се обажда, да прати много поздрави на редактора за добре свършената работа).
Но Радева тепърва е загрявала. Историите, които следват, са не по-малко увлекателни и човечни. „Коридор 76“ някак те размечтава, а краят толкова ми допадна, че си го препрочетох няколко пъти, с лека усмивка. За „Люляци през есента“ мога само да кажа, че най-вероятно и аз щях да съм една от жените, намерили тези голи люлякови клони – навярно защото аз самата обожавам люляк, или пък не само… А в „Дни като този“ съм сигурна, че много читателки биха се припознали.
Безспорно най-силно ми въздейства „Хроника от петия етаж“, може би най-силната и драматична творба в сборника заради реализма, който лъха от нея, но не по-слабо впечатление прави и едноименният разказ „Едно възможно начало“.
После дойде „No subject“ и о, чудо! Радева ни връща пак в света на Рая от началния разказ. За мое огромно щастие, с Рая и завърши сборникът (не е точно спойлер), но междувременно имаше още няколко истории, които ме караха да се чувствам сякаш тайно гледам през ключалката на героите и техния живот, с всичките му хубави и лоши моменти. Разбира се, подчертах си много цитати, като долния:
Казваше също, че за щастие, рано е разбрала, че няма как да я подмине това, което действително е важно за нея – подобно прозрение, твърдеше, те дарява със страничен поглед към това, което ти се случва, смекчава напрежението, утаява нетърпението, обяснява глупавите разминавания и напразните усилия и те изпълва с увереност, че нещата в крайна сметка ще се подредят добре за теб.
Допирът ми до „Едно възможно начало“ ме остави удовлетворена. Радева има несъмнено талант и усет за важните неща, за болките и разочарованията, за многото лица на любовта и сродните души. Когато затвориш последната страница с мисълта, че би започнал на драго сърце да четеш отначало, тогава знаеш, че сборникът е бил добър и те е белязал. С огромно удоволствие бих прочела роман на Тодора Радева, надявам се в близко бъдеще. А дотогава препоръчвам на всеки тези житейски истории, защото съм уверена, че вдишването им от страниците си заслужава.
Прочетете още и интервюто ни с писателката за нейните читателски навици тук.
Можете да поръчате тази книга от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta23q1 при завършване на поръчката си.
