Новият роман от най-успешната поредица на Дейвид Балдачи с главен герой Еймъс Декър – „Жертвите“ (изд. „Обсидиан“, преводач Милко Стоименов) – се появи на книжния пазар у нас в началото на месеца. За краткото време оттогава вече оглавява класациите за продажби на книги в някои книжарници, а почитателите на криминалния жанр могат да се насладят на откъс от книгата при нас.
Сюжетът проследява историята на бившия полицай от Охайо Декър, който е включен в специален екип на ФБР заради своята феноменална памет и безпогрешна логика. Той и партньорката му Алекс Джеймисън отиват на гости при сестра ѝ в Барънвил, Пенсилвания. Заводите и много от фирмите тук са фалирали, а наркотиците настъпват неумолимо. Само няколко часа след пристигането си Декър се натъква на два трупа в необитаема къща.
Скоро става ясно, че през последните дни в града са извършени и други ужасяващи убийства. Жертвите сякаш нямат нищо общо помежду си. Странните символи, оставени на местопрестъпленията, допълнително объркват полицията. Декър започва да подозира, че това са само няколко парченца от зловещ пъзел, който се простира далече отвъд Барънвил. Благодарение на необикновените си умения той все повече се доближава до истината, когато едва не загива в умишлен пожар. Сега и най-малката грешка би била фатална, но ето че неговата абсолютна памет започва да му изневерява… Което означава, че той и Алекс може да са следващите жертви.
Прочетете откъс от „Жертвите“ тук:
Задните врати на микробуса на „Съдебна медицина“ се затвориха с трясък и той отнесе двата неидентифицирани трупа.
Декър и Джеймисън наблюдаваха от улицата как микробусът се отдалечава, следван от полицейска кола.
Жълтата лента около местопрестъплението се полюшваше на лекия вятър след отминалата буря.
Грийн се запъти към тях, а Ласитър се върна в къщата.
– Ще проверим отпечатъците им – каза Грийн. – Да се надяваме, че така ще установим самоличността им.
– Доста хора не присъстват в нито една база данни – посочи Джеймисън.
– Но и доста хора присъстват – контрира Грийн.
– Разкажете ни за другите убийства – обади се Декър.
Грийн извади пакетче дъвки, взе една и я лапна, смачка станиола на топче и го прибра в джоба си.
Декър го наблюдаваше.
– В Охайо имах партньорка, която непрекъснато дъвчеше дъвка. Опитваше се да откаже цигарите.
– Спрях ги преди две години – кимна Грийн, – но тези дъвки направо ми изтриха зъбите.
– И така, другите убийства – подкани го Декър.
– Градът ни си има доста проблеми. Все повече фирми фалират. Все повече хора губят домовете си. Мнозина нямат нито работа, нито шанс да си намерят, а наркотиците са навсякъде.
– Това не се случва само тук, а в цялата страна – отвърна Джеймисън.
– Когато бях дете – продължи Грийн, – мините и заводите работеха. Хората имаха пари. Бащите работеха, майките си стояха вкъщи и се грижеха за децата. Центърът кипеше от живот. После мините и заводите затвориха и всичко отиде по дяволите. Защото целият град зависеше от тези мини и заводи. Те бяха причината да го има.
– Сестра ми ми разказа защо е бил наречен Барънвил.
Грийн кимна, докато дъвчеше.
– Много отдавна Джон Барън-старши дошъл по тези места и открил въглища. Построил града, защото се нуждаел от работници за мините. Направил състояние от въглищата, после отворил завод за кокс, тъкачни цехове, фабрика за хартия. По едно време попаднал на природен газ и направил още пари. Дядо ми казваше, че за целия си живот старият Барън допуснал една-единствена грешка. Текстилният му бизнес не вървял и той възнамерявал да го продаде. Взел решението малко преди да почине. Но като изключим това, човекът притежавал невероятен търговски нюх. Построил си имение и заживял като крал. А когато умрял, всичко тръгнало надолу. Компаниите едва кретали и семейството започнало да ги разпродава. А после дойде енергийната криза от седемдесетте и много производства се изнесоха в чужбина. Заводите на Барън затвориха врати и жителите на града ни останаха без работа. Това не се е променило и досега.
Дейвид Балдачи (сноимка: panmacmillan.com.au)
Декър започваше да губи търпение, затова попита:
– Лекция за историята на Барънвил ли ще ни изнасяте, или ще ни разкажете за другите убийства?
Грийн изплю дъвката и впери поглед в него.
– Две отделни местопрестъпления, четири жертви. Убийствата бяха извършени в разстояние на две седмици, като от последното измина едва седмица.
– Сходства? Общ модел? – поинтересува се Декър.
– Единственото общо е, че всичките са гадни – отвърна Грийн, присвил устни в израз на отвращение.
– И никакви улики? – попита Джеймисън.
– Нито една, която да даде резултат. Сами знаете, че колкото повече време минава, толкова по-малки стават шансовете да се разкрие едно убийство.
– Разкажете ми повече – каза Декър.
В този момент от къщата излезе Ласитър и махна на Грийн.
– Марти, ще дойдеш ли да видиш нещо?
Грийн я погледна и отвърна:
– Какво има?
Ласитър хвърли поглед към Декър.
– Не мога да говоря пред външни лица.
Грийн се обърна към него.
– Утре сутрин ще бъда в управлението. Намира се на булевард „Барън“. Ако решите, можете да се отбиете.
– Пак Барън – каза Декър.
– Задържите ли се в града малко по-дълго, ще ви писне от това име – отвърна Грийн.
– Останал ли е тук някой от фамилията? – попита Джеймисън.
– Един – каза Грийн и тръгна през мократа морава към Ласитър.
Джеймисън се обърна към Декър.
– Не мога да повярвам, че се забъркахме в още едно разследване. Във Вашингтон стана свидетел на самоубийство. И то на Пенсилвания Авеню. Сега тук, в щата Пенсилвания, откри два трупа.
– След като и бездруго съм тук, най-малкото, което мога да направя, е да се опитам да открия убийците.
– Никога ли не се отказваш? – попита уморено Джеймисън.
– Това ми е работата. Ако не е тя, няма да ми остане нищо.
– Ех, ако можеше повече хора да открият щастието си в разследването на убийства – подхвърли тя.
Можете да вземете тази книга от Ozone.bg.
