Когато летенето е поезия, преливаща в най-фина проза, а думите населват с вятър, пясък и звезди, тогава единствено Екзюпери може да бъде творецът на тази приказна авантюра. „Земя на хората“ е полет над света в търсене на екзистенциалния смисъл, книга, в която истинското приятелство граничи с героизма, един несбъднат мираж, пропит с философски разсъждения и нежност. В книгата Екзюпери споделя най-съкровените си мисли, страхове и терзания, като едновременно ги преплита в кристална проза, на моменти звучаща дори есеистично.
„Земя на хората“ нашепва за личното изживяване на един пилот, безкраен хуманист и приятел до край, чието оцеляване след принудително кацане в Либийската пустиня изглежда като чудо. Затрогващо звучат изповедната форма, необятните с очи пейзажи и думите, които рисуват приказни метафори. Книгата е като басня за надеждата и човешката воля, които не го напускат дори когато всичко изглежда изгубено като капка дъжд, мигновено изчезнала в пустинния пясък.
С необикновено изящния си стил Екзюпери предава мъдростта, осъзната на стотици метра височина, чрез своя герой, на който самият той е прототип. Както и чрез изпитанията, над които надделява, разбира се. „Земя на хората“ е разказ за истинското приятелство и несломимата воля за живот, уловена от толкова близък кадър, че те кара да затаяваш дъх, когато я четеш; тя разгръща живота и извлича очарованието от простотата му, за да го предаде истински и неподправен.
Една книга сякаш от далечен и непознат на хората свят, където всичко потъва сред пясъци, „Земя на хората“ е метафора за смелостта и ежедневната битка на човека за глътките му живот, тя е и посвещение на верен приятел.
