Нямах конкретни очаквания от “Елинор и Парк” (изд. „Егмонт България“) на американката Рейнбоу Роуъл. Дори не подозирах, че е тийнейджърски роман. С известна изненада още с първите изречения осъзнах, че това ще е тъжна, красиво написана и нежна любовна история.
Парк е тийнейджър полуазиатец (майка – корейка, баща – американец), чийто живот се свежда до опитите да остане незабелязан от връстниците си, за да избегне обичайния училищен тормоз. Комиксите и музиката са негово убежище и защитен пашкул срещу реалността. Докато един ден в училищния автобус не се качва Елинор. Тя е пълничка червенокоска, с невъобразим вкус за обличане и определено не може да остане незабелязана. Винаги е такава, каквато е, независимо какво се случва около нея. Отначало този факт истински вбесява Парк, а по-късно подхранва любовта му.
Тези толкова различни по социален статус, необикновени и самотни души постепенно намират път една към друга. Всичко започва със споделеното четене на комикси в автобуса, а после идват записаните касети с музика. Музика, която свързва Елинор с Парк като пъпна връв и запазва разума й, когато не са заедно (обърнете внимание на страхотната корица на книгата). Елинор, която е обект на непрестанен тормоз в училище и у дома, вдъхва смелост на Парк да бъде себе си, независимо от последствията. Парк дава на Елинор надежда и миговете, в които момичето чувства, че живее истински.
Да определя „Елинор и Парк” като разказ за първата истинска любов, ще е несправедливо и жалко. За по-възрастните читатели тя е като машина на времето, която ги отвежда години назад при откровенията на собствената им първа любов. Разказът е толкова непосредствен, че без усилие извиква спомени за отдавна забравени емоции. На по-младите читатели книгата дава увереност, че ще срещнеш човек, който те допълва, осмисля съществуването ти и със самото си присъствие променя реалността. Едно е сигурно – писането на Роуъл е така нежно и безпощадно, че не може да те остави равнодушен, без значение от възрастта ти и твърде експлоатираната тема за първата любов.
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
Не пропускайте и ревюто на Милена за „Елинор и Парк“.
