Кой е той?
Немски автор, поет, сценарист и сатирик, добре известен заради хумористичната си, социално проницателна поезия и невероятните си детски произведения…
Емил Ерих Кестнер
Роден на 23.02.1899 г. в Дрезден, Германия, Кестнер израства в семейството на седлар и фризьорка. Силната връзка между момчето и майка му се развива в ежедневните писма и картички, изпращани от сина при престоя му в Лайпциг и Берлин. Ако пък сте чели някоя от детските книжки, няма как да сте пропуснали образа на грижовната майка, дълбоко свързана със своя син – независимо дали той е Антон или Емил („Антон и Точица“, „Емил и детективите“, „Емил и тримата близнаци“).
Постъпва в училище за учители в Дрезден през 1913 г., но скоро след това Кестнер го напуска, оставяйки недовършено образованието си. Когато е на 15, започва Първата световна война и авторът е мобилизиран в тежкоартилерийски отряд. Ужасите на военното обучение и жестокостта на войната като цяло оставят своя траен отпечатък върху анти-военната нагласа на Кестнер. След края на войната авторът все пак завършва образованието си, вземайки стипендията на град Дрезден.
Кестенер се премества в Лайпциг през есента на 1919 г. и изучава история, философия, немска литература и театрознание в Лайпцигския университет. Заплаща образованието си, работейки като журналист и критик за престижния вестник Neue Leipziger Zeitung. Изключително критичните му ревюта и фриволното публикуване на еротичната му поема Abendlied des Kammervirtuosen (Вечерната песен на камерния виртуоз) предизвикват уволнението му през 1927 г. Въпреки това и независимо от преместването му в Берлин, авторът продължава да пише статии за вестника под различни псевдоними.
Престоят на Кестнер в Берлин в периода 1927-1933 г. е най-продуктивен от творческа гледна точка. Само за няколко години авторът се превръща в една от най-важните интелектуални фигури в немската столица. Публикува поеми, вестникарски колони, статии и ревюта в много от най-важните периодични издания в Берлин. През 1928 г. е издадена и първата му книга, Herz auf Taille, а през есента на същата година излиза и първата му детска книга – „Емил и детективите“. Книгата е продадена в над 2 милиона копия в Германия и е преведена на 59 езика. Продължението на историята за Емил – „Емил и тримата близнаци“, вижда бял свят през 1933 г. Книгите с детективските истории на Емил оказват голямо влияние върху популяризирането на детските детективски романи, по-късно подети и от други автори.
Успехът следва Кестнер и при издаването на следващите му детски книги: „Антон и Точица“ (1931 г.), „Хвърчащата класна стая“ (1933 г.). Илюстрациите на Валтер Трир допринасят за още по-голямата популярност на историите, написани от Ерих.
Издадената през 1932 г. история „Това се случи на 35 май“, чието действие се развива във фантастична страна, до която се достига през дрешник и в която се използват футуристични предмети (като мобилни телефони), по-късно повлиява на Клайв Стейпълс Луис при съчиняването на историята „Хрониките на Нарния: Лъвът, вещицата и дрешникът“.
Филмовата версия на „Емил и детективите“ от 1931 г., режисирана от Герхард Лампрехт, жъне невероятен успех. Въпреки това, Кестнер не е удовлетворен от сценария и това го подтиква да работи като сценарист за филмовото студио Babelsberg.
С избухването на Втората световна война и идването на нацистите на власт, животът на Кестнер се променя коренно. Пацифист по душа, авторът слага подписа си, наред с други видни писатели и учени, под документа Urgent Call for Unity, с който се предлага спирането на разпространението на нацизма и поемането на държавното управление от Националсоциалистическата партия. След неуспеха на този призив много от приятелите на Кестнер, критици на диктатурата, емигрират. Авторът решава да остане в родината си и е подложен на множество разпити от страна на Гестапо. Те водят и до отстраняването на Ерих от писателската гилдия. Книгите му са унищожени от нацистите като „противоположни на немския дух“ при позорните изгаряния от книги на 10 май 1933 г., инициирани от министъра на пропагандата Йозеф Гьобелс.
След края на войната Кестнер се премества да живее в Мюнхен. Там работи като редактор „Култура“ за вестника Neue Zeitung и издава списание за деца и тийнейджъри – Pinguin. В този период авторът пише множество песни, аудиопиеси, речи и есета за националсоциализма и за Втората световна война. Дори детската му книга Die Konferenz der Tiere (Конференцията на животните), издадена през 1949 г., е с пацифистка насоченост. Същата година от печат излиза и друга успешна детска книга – „Двойната Лотхен“, филмирана през 1961 и 1998 г.
За съжаление, отчасти и поради развит алкохолизъм, Кестнер започва да публикува все по-малко свои произведения. Независимо от това книгите му жънат невероятен успех. Авторът получава различни награди като Златна филмова лента през 1951 г. за сценария на „Двойната Лотхен“, литературната награда на град Мюнхен през 1956 г. През 1960 г. се сдобива с наградата „Ханс-Кристиан Андерсен“, а през 1968 г. получава награда за литература от Немския масонски орден. През 1951 г. е избран за президент на немския P.E.N. център и го управлява в продължение на 10 години. Кестнер изиграва и основополагаща роля в основаването на Международната детско-юношеска библиотека в Мюнхен – най-голямата в Европа.
Ерих никога не се жени, но написва последните си две детски книги – „Малкият мъж“ и „Малкият мъж и малката мис“ – за своя син, роден през 1957 г. След смъртта му на 29 юли 1974 г. баварската Академия на изкуствата учредява награда за литература в негова чест – Наградата „Ерих Кестнер“.
Творбите на автора са вълнували поколения наред. Макар детските книги уж да са предназначени за по-малките читатели, ние, по-големите, често можем да открием по мъничко от нас самите, описани в историите за Емил, Антон и Точица или дори за малкия Макс Пихелщайнер.
