Eстер Херитсен (1972) е нидерландска писателка, определяна като един от обещаващите литературни таланти на Нидерландия още от дебюта ѝ през 2000 г. Автор е на четири романа, новела и няколко сборници с разкази. Води популярна седмична колонка в многотиражен нидерландски вестник. Удостоена е с честта да напише подаръка за нидерландската Седмица на книгата през 2016 г. с тираж 700 000 екземпляра. Херитсен е автор на телевизионни и филмови сценарии, включително на „Инстинкт“ (2019), който е нидерландската кандидатура за Оскар през 2019 г. „Жажда“ е най-звездният ѝ роман, познат и на българската публика благодарение на издателство ICU.
Естер Херитсен бе гост на Софийския международен литературен фестивал 2020 и се включи онлайн от дома си. Разговарях с нея в разгара на събитието и тук ще намерите какво сподели писателката за читателите на „Аз чета“.
Невена Дишлиева ви нарече “истински боец” по време на Софийския международен литературен фестивал – във връзка с многобройните интервюта, които дадохте по време на събитието. Така че мога да предположа, че сте вече уморена. Благодаря, че се съгласихте и на това интервю! Имаше ли въпрос, който ви се искаше да ви зададат, но никой не го направи? Бихте ли го споделили с мен, както и размишленията ви по него?
Всъщност това е много умен въпрос, защото трябва да измисля както въпроса, така и отговора. Аз съм боец, но не чак такъв!
В книгата ви “Жажда” има драматични събития, които преизвикват силни емоции в читателя (поне с мен и с читателите, с които съм обсъждала романа). Въпреки това драматизмът напълно отсъства от стила ви на писане. Намерих това за особено и много привлекателно. Това ли е вашият начин да се справяте с трагичните моменти в живота си или става въпрос само за стил на писане?
О, да, това съм си аз. Аз винаги гледам дистанцирано на нещата. Ако имам паник атака, също си мисля: “Интересно, това е паник атака”. Това е механизъм за справяне с емоциите. Но това е вторичен начин за реакция, който не винаги е полезен. Ако някой ме зашлеви, аз бих могла в този момент да си помисля: “Интересно, това е агресия”. Но разбира се, в истинския живот е по-добре да реагираш веднага. Опасявам се, че се страхувам от емоциите.
Едно от нещата, които заобичах “Жажда”, е начина, по който обръщате внимание на детайлите. Как малките неща изпъкват и се подчертава важността им. Мислите ли, че малките неща, дребните събития са по-важни на фона на голямата картина?
Смятам, че светът се състои от малки неща. Голямата картина е нашият начин да осмисляме всички тях. Нашият начин да свързваме точките. Но първо идват точките. Войните започват с дребни събития.
Говорейки за “Жажда”, на кой от героите съчувствахте най-много? Имаше ли такъв?
Не мога да избера между майката и дъщерята. Те и двете са част от мен. И двете са крайни и изключително отдадени. Едната е запленена от нейните си неща, нейния ред. Дъщерята е просто… страстна. Тя иска неща… не знае какво иска, стига да е по много – много шум, много храна, много секс, или може би дете! Обичам начина, по който тя търси смисъла – като обърква нещата постоянно.
(снимка: nrc.nl)
Любопитна ли сте да изследвате връзката между майка и детето ѝ в друга книга, може би от друга гледна точка? Или предпочитате да се прехвърлите на друга тема и никога да не се върнете към тази?
Писна ми от семейната тема. Но винаги се подлъгвам и попадам на нея отново. Просто е толкова лесен начин да събереш на едно място съвсем различни хора. Семейството е като хора, които са заседнали в асансьор заедно.
По време на онлайн срещата на Софийския международен литературен фестивал споменахте, че главен герой в най-новия ви роман – The Return – е млада жена, която се опитва да разкрие убийството на баща си отпреди 20 години. Какви са основните послания на тази книга? Получихте ли вече обратна връзка от първите му читатели?
Ами, миналото принадлежи на миналото. Мисля, че това е посланието. Да го оставим там, където си е.
Промени ли пандемията по някакъв начин темите, които ви интересуват и които бихте изследвали в книга?
Чувствам се по-… смъртна, но може би това е от възрастта ми. Вероятно половината ми живот е минал, аз съм почти на 50, искам да правя само неща, които са важни. Но е невъзможно да знаеш кое е истински важно. Затова замръзвам. Корона вирусът ме кара да замръзвам.
Можете да гледате и срещата с нидерландската авторка по време на Софийския международен литературен фестивал, чийто партньор беше „Аз чета“:
Снимка на публикацията: Volkstrant.nl
В сайта можете да прочетете две ревюта за „Жажда“ – на Ася и Стефани.
Можете да поръчате тази книга и други произведения и комплекти на издателство ICU от сайта им с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си.
