Винаги съм се чудила какво се случва с приказните герои след добре познатия край на приказките. „И те заживели щастливо до края на дните си“ все ми се е струвал прекалено отворен финал и дори като малка си фантазирах различни съдби, за да допиша неизвестното в главата си. Ако и вие се чудите каква е работата с Пепеляшка, Снежанка и Злата кралица, отговорът вече е на една книга разстояние.
„Ever After High: Книгата на легендите“ (изд. „Егмонт“) поставя темата за предопределеността и правото на избор, но чрез съдбата на децата на приказните герои. Как ще се чувстваш, ако ти е писано да си следващия красив принц или за нещастен жабок? Честно ли е да се превърнеш в Злата кралица, ако искаш да правиш добро? Може ли орисията да бъде избегната или статуквото трябва да се поддържа во веки веков? Всички тези въпроси са разнищени из основи от авторката Шанън Хейл с помощта на Рейвън Куин – дъщерята на Злата кралица от историята за „Снежанка“. Защо? Защото Рейвън всъщност никак не иска да прилича на майка си. Но нека започнем приказката от самото начало…
„Евър Афтър Хай“ е гимназията, в която учат децата на приказните герои. В нея ще откриете Епъл Уайт (дъщеря на Снежанка), Рейвън Куин (дъщеря на Злата кралица), Маделин Хатър (дъщеря на Лудия шапкар), Сидър Уд (дъщеря на Пинокио), Деъринг Чарминг (син на красивия принц от приказките за „Снежанка“ и „Пепеляшка“) и много други. Всяко дете на приказен герой знае едно: в Деня на завета ще трябва да се подпише в Книгата на легендите и да приеме съдбата на родителите си, превръщайки се в следващата принцеса, вещица, принц или жабок. Освен ако?
Рейвън никак не иска да прилича на майка си. Тя желае от все сърце да бъде мила, да учи музика и да притежава сладко кученце за домашен любимец вместо костен плъх. Съдбата й обаче вещае друго, а според директор Милтън Грим отказът да приемеш съдбата си ще доведе до изчезване на приказката и на нейните герои. Макар Рейвън да не иска приятелите й, сред които е и Епъл, да страдат, тя не може да се примири с предопределения живот и иска да открие добър финал и за себе си. Докато търси решение, героинята ща предприеме опасно пътуване, за да открие Бела Систър – единствената бунтарка, неподписала своята приказка. В търсенето си ще бъде съпъствана от Епъл, защото колкото едната желае да прекрати приказката, толкова другата търси своя щастлив финал.
Епъл се усмихна на Рейвън и макар да не получи усмивка в отговор, не загуби надежда, че приятелката й ще постъпи правилно и че двете ще запазят приказката така, както подобава, за да може едно цяло поколение да повярва в добротата, сърдечността и всепобеждаващата обич – напук на смъртта и на отровните ябълки. Епъл вярваше, че хубавата приказка е по-важна от личния живот.
Като изключим елементите в стил „Барби“ и „Монстър Хай“, които принципно не отговарят на личния ми вкус, книгата е изключително интересен проект. Благодарение на нея читателите могат да се замислят какво се случва с добре познатите приказки след финалното изречение и дори да си изфантазират техни собствени продължения. Книгата е интересна и заради поставения въпрос за правото на свобода на избора – трябва ли да го има или всичко да е предопределено завинаги?
– И мен ме е страх, но правото на избор означава, че щом искаш, можеш да избереш да бъдеш Сноу Уайт…
В „Ever After High: Книгата на легендите“ авторката Шанън Хейл повдига и един много важен въпрос – за ролята на приказките като цяло. Притесненията на родителите за достойнствата на приказките и за техния сюжет, в който добро и лошо контрастират и са ясно отграничени, често оставят децата да пораснат недокоснати от магията на класическата детска приказка. А приказките са много важни за правилното психическо развитие на малките деца, защото ги подготвят по безопасен начин за неизвестните премеждия, които ги очакват като възрастни:
Майка й й разказваше приказки, преди да заспи. Всичките бяха доста зловещи. Жестока Зла кралица… Ловец, на който е заповядано да изтръгне сърце…
И най-страшните места в приказката не я плашеха, тъй като ги знаеше…
Усети, че започва да потъва. Стените на кладенеца бяха хлъзгави и нямаше за какво да се хване. Шестгодишната Епъл изведнъж осъзна, че истинският свят е много по-страшен и от най-страшната вълшебна история.
„Ever After High: Книгата на легендите“ е проект, който стимулира въображението и изважда въпросите за значимостта на приказките от стария прашен скрин. На мен лично ми бе интересно да видя как живеят децата на героите и дали са готови да приемат съдбата си спокойно, или пък са заприличали на днешните деца, готови да се борят за собствения си щастлив приказен финал.
Ако мога да посоча нещо, което ми се струва малко объркващо, това са имената на героите – всички те идват от английските имена на приказните персонажи и ако читателят не знае например, че Сноу Уайт е Снежанка, а Сидър Уд е кедрово дърво, може и да не разбере тънките закачки, които авторката е вкарала в книгата. Съвсем естествено не ми допадна и обсъждането на модните костюми на героините, но в крайна сметка съм от по-старото поколение и никак не разбирам от приказна мода.
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
