Янг адълт романите така ме разнежват понякога, че ставам комична гледка… Основната причина да обичам да ги чета е, че в тях винаги има симпатична двойка – млади, объркани, търсещи, обречени хора, които ми влизат под кожата. Разбира се, това се случва само когато историята е разказана от добър писател.
Рейнбоу Роуъл е добър писател.
Тия дни съм забавна гледка за околните – с идиотска усмивка, синьо-зелена книга под мишница и зареян поглед тип кого-лъжа-че-съм-пораснала или ех-какво-нещо-е-любовта.
След това лирично отклонение мисля, че е редно да си кажа с какво успя да ме обезоръжи „Фенка“ (изд. „Егмонт България“) на Рейнбоу Роуъл, освен с лекотата, нежността и чудесния хумор, с които е написана историята, житейските уроци, ненатрапчивите идеи за същността на човека и за борбата между доброто и злото…
Роуъл ни среща с 18-годишната Кат в началото на първата й година в колежа. Младото момиче е принудено да загърби един щастлив, спокоен и установен период от живота си и да започне нов – пълен с непознати хора, събития и чувства.
Кат не опитваше да си създаде приятели тук.
В някои случаи дори съзнателно избягваше да се запознава с нови хора, въпреки че обикновено не стигаше дотам да я помислят за невъзпитана. (Необщителна, дръпната, донякъде човекомразка – да. Невъзпитана – не.)
Героинята на Роуъл отказва да порасне, трупа всичко почувствано дълбоко в себе си и предпочита живота в книгите пред реалния.
Вманиачена фенка е на книгите за Саймън Сноу и с голям успех пише фенфикшъни по тях. Основният й двигател е стремежът да заглуши собствения си глас и да избяга в свят, измислен от някой друг, където щастието и любовта имат шанс.
Не му беше казала, че пише любовни истории – че пренаписва една и съща любовна история – всеки ден от пет години. Че е писала истории със и без отнесени погледи, истории за любов от пръв поглед и за любов преди първия поглед, истории, в които любовта прераства в омраза и обратното…
Странното (според някои) поведение на Кат си има съвсем логично обяснение. Тя търси начин да запълни огромната липса от най-ранното си детство и несъзнателно се съпротивлява на принудата да бъде по-силна и по-зряла.
Адаптирането в новата среда се усложнява от сестра близначка, която е пълна противоположност на Кат, съквартирантка фурия, двама души от мъжки пол, крайни срокове и упорити преподаватели. (И двама родители със собствени проблеми, но за тях ще пиша друг път.)
И като казах мъжки пол. Има двама потенциални кандидати за сърцето на Кат – партньор по творческо писане и гаджето на съквартирантката. В началото сериозно ще се позачудите накъде ще тръгнат нещата. (Кой ще стане гадже на Кат? Събирам залози.)
Но понеже съм добра, ще ви издам: Кат не си намира гадже, тя намира любовта. Споделена и истинска. Става част от нещо голямо, по-голямо от самата нея. Спира да бъде сама, спира да се страхува. Не ме разбирайте погрешно, тя не става безстрашна генерално и до живот, но страховете й се притъпяват от непознатото чувство на сила и сигурност.
P. S. А гаджето? Той е… прекрасен. Съвършен джентълмен, търпелив, всеотдаен, спокоен и усмихнат. (Нещо само за момичета: ако си тийнейджърка, която обича да чете, и се чудиш дали има такива момчета в реалността и дали не е лудост да се надяваш на такава любов, ще ти отговоря, защото зная със сигурност. Има такива момчета. Не са същите, но предизвикват същите емоции и вълнения. Има такава любов, защото не е нещо толкова извънземно, колкото си мислиш, но най-трудното е да се намерите и да се разпознаете. Чакането ще си заслужава, обещавам.)
Прочетете ревю и за друг роман на Рейнбоу Роуъл – „Елинор и Парк“.
