След като прочетох „Капан за върколаци”, първата част на трилогията „Върколаци срещу богове”, се поразрових из „Амазон”, за да разбера повече за следващите книги от поредицата. Ако трябва да съдя по броя на мненията и оценките в сайта, творбите на М. Д. Лаклън имат малка, но вярна публика, която не е останала разочарована от продълженията. Обнадеждена от липсата на отрицателни ревюта, се заех с „Фенрир”.
Да се каже, че „Фенрир” започва там, където „Капан за върколаци” свършва, не би било съвсем точно. Романът си има съвсем нов набор от герои и ни захвърля далеч от Скандинавия, в околностите на опожарения от датчаните Париж. Предводителят на нашествениците – арогантният и жесток Зигфрид, самопровъзгласил се за въплъщение на бог Один, иска за себе си сестрата на парижкия владетел – Елис. От суровите северни земи са долетели и преобразяващите се магьосници Хугин и Мунин – брат и сестра, двойка гарвани в служба на Обесения бог, чиято цел е смъртта на благородничката.
Изповедникът Жеан – сляп и сакат светец, почитан из цяла Франция и верен на християнската вяра до смърт, пристига насред обсадения Париж, за да даде съвет на граф Юд и да вдъхне смелост на Елис пред заплахата. В същото време из околностите на Париж броди човекът вълк Синдре, воден от търговеца Леший – мъж с пресметлив ум, на прага на разорението, чиято единствена надежда за спокойни и охолни старини е да изпълни заръката на хагана на Рус Хелги – да му доведе Елис.
Разбира се, всички те са свързани от легендата за Рагнарьок и вълка Фенрисулфр, поглъщача на богове, който съдбата изправя в двубой с повелителя на обесените Один. В множество прераждания вълкът е обречен да търси любовта си, да убива брата си и да разкъсва въплътения в човешко същество Один. Именно този кръговрат е връзката между първата и втората книга – всички герои от „Капан за върколаци” – Вали, Фейлег, Адисла, Один – са тук, преродени и в неведение за миналото си. Ако си мислите, че знаете кой кого е от самото начало, вероятно грешите.
„Фенрир” е нито по-добра, нито по-лоша от „Капан за Върколаци”. Стилът на Лаклън е все така динамичен и не позволява скучни моменти. Атмосферата на романа е мрачна и нагнетена от сянката на Вълка, надвиснала над всеки от героите. Също толкова натуралистично описана, жестока и на моменти истински странна е и историята, подсилена от особеностите на скандинавската митология.
Като недостатък бих изтъкнала това, че самият сюжет преживява малък застой – по принципа на преражданията, героите имат нова телесна обвивка, но съдбата им е все същата. Ако не четете „Фенрир” като самостоятелен роман, сигурно ще успеете да предвидите какво ще се случи накрая, кой ще умре и кой ще оживее. Заради повтарящите се елементи, изненадващите развръзки, които бяха едно от ключовите предимства на първата книга от трилогията, липсват.
Въпреки това силните моменти във „Фенрир” се дължат на нещо съвсем друго – Лаклън много увлекателно и достоверно описва различните народи и типажи, сблъскващи се в романа. Викинги, франки, датчани, славяни… За мен един от най-оригиналните моменти е, когато изповедникът Жеан се опитва да разясни на викингите принципите на християнската вяра чрез житието на Христос, за да ги покръсти. Диспутът между северняците езичници и ревностният християнин е същински бисер.
„– Бог иска да ви обича. Той ви предлага избавление, моли ви се да се преселите завинаги в неговия дом. Ако откажете, очаква ви проклятие. Ще бъдете вързани и хвърлени в адската паст за вечни мъки сред пламъците.
– Значи богът на любовта ще ни гори вечно? – недоумяващо промърмори Офети.”
Надявам се третата част на „Върколаци срещу богове” да излезе скоро и да ни зарадва с епичен и изненадващ финал, какъвто поредицата заслужава. Действието в „Lord of Slaughter” ще се развива по нашите географски ширини – във Византия, така че аз лично съм изключително любопитна как Лаклън ще разплете Рагнарьок на фона на легендарния град, око на бурята във всеки исторически период.
