По-малко от година е нужна на иранския аятолах Хомейни да обяви религиозната смъртна присъда над Салман Рушди за романизирането на живота на пророка Мохамед в „Сатанински строфи“ в края на 80-те. Фетвата е издадена на 14 февруари 1989 г. и води до десетилетие в укриване от страна на световноизвестния писател. И въпреки че светът е коренно различен 33 години по-късно, Рушди бе застигнат от своята фетва в петък в Ню Йорк.
75-годишният писател бе нападнат с нож в културния център Шътокуа инститюшън минути преди да говори за САЩ като „убежище за писатели и други творци в изгнание и като дом на свободата на творческо изразяване“. Негов партньор в тази дискусия щеше да е Хенри Рийс, съосновател на неправителствената организация „Град Убежище“ в помощ на автори, прогонени от страните си заради своето творчество.
Според разпространена от агента Андрю Райли информация, цитирана от BBC, в момента Салман Рушди е на апаратно дишане и има опасност да загуби едното си око. Черният му дроб също е увреден, както и нервите на едната му ръка. Хенри Рийс също бе ранен при нападението, като е отведен в местна болница с травма в главата.
Заподозреният нападател, Хади Матар – на 24 години, от Ню Джързи – е бил задържан от полицията след като зрители от публиката на събитието са го съборили на земята след нападението. Друг от присъстващите – лекар, се е притекъл на помощ на Рушди. Според BBC полицейските власти са в процес на получаване на заповед за обиск на раница и електронно устройство, намерени в Шътокуа инститюшън.
Роденият в Индия Рушди е британски поданик, а от 2016 г. има и американски паспорт. През 2012 г. The New Yorker публикува есето The Disappeared, в което писателят разказва в трето лице как фетвата е променила живота му.
Нощта над площад Лонсдейл беше студена, мрачна и ясна. Двама полицаи стояха на площада. Направиха се, че не забелязват как той слиза от колата си. Зоната им за патрулиране беше тясна, наблюдаваха улицата близо до апартамента му в отстояние от 1000 метра в двете посоки, а той можеше да чуе стъпките им дори след като беше влязъл вкъщи. Даде си сметка, че вече не разбира живота си, нито това, в което щеше да се превърне, и за втори път през този ден си помисли, че може би вече не е останало особено много за разбиране.
В годините след излизането на „Сатанински строфи“ множество професионалисти, свързани с издаването на книгата на различни пазари, стават жертва на покушения, припомня New York Times. Японският преводач на романа Хитоши Игараши умира след нападение с нож през юли 1991 г., а преводачът от италиански Еторе Каприоло е ранен сериозно в Милано. През октомври 1993 г. норвежкият издател на романа Уилям Найгард е прострелян три пъти пред дома си в Осло.
Книгите на Салман Рушди се издават у нас от „Колибри“. Той е роден през 1947 г. в Бомбай (старото имена индийския мегаполис Мумбай) и си спечелва признание още с публикуването на втория си роман „Среднощни деца“ (1981), за който е удостоен с наградата „Ман Букър“ през същата година. През 1988 г. неговият четвърти роман „Сатанински строфи“ предизвиква силна реакция в ислямския свят, книгата е забранена в много страни, а иранският аятолах обявява автора за вероотстъпник и за убийството му е определена голяма парична награда.
През 1998 г. иранският президент Мохамед Катами заявява, че Иран вече не подкрепя убийството на Рушди. Въпреки това фетвата продължава да е в сила и до днес, а наградата за изпълненето ѝ се допълва с нови суми от ислямски религиозни организации.
