fb
Ревюта

Защо „Да ядеш животни“?

4 мин.

da-yadesh-zhivotni_0_1Това е една от най-важните книги, които съм чел през живота си. Четох я много бавно, с чести спирания, правех почивки от няколко месеца дори. Но причината не е, защото ми е било скучно. Напротив – Джонатан Сафран Фоер разкрива толкова разтърсващи истини, че просто не можеш да ги преглътнеш така лесно. И изборът, който трябва да направиш, го взимаш сам. Авторът не те манипулира, не пропагандира, не изкривява фактите. Истината е, че е свършил огромно количество работа, а десетките страници с бележки в края на книгата са само едно от доказателствата за това.

Станах вегетарианец. За няколко месеца само, но взех това решение, защото наистина усещах, че има нещо огромно, което не забелязваме или умишлено се правим, че не виждаме. „Да ядеш животни“ разкрива толкова жестоки практики в размножаването, отглеждането и обработката на животните, че имаш усещането, че ставаш част от огромен и зловещ геноцид. Живи същества, които биват тъпкани с антибиотици и химически добавки. Умишлени изтезания, садизъм, липса на всякакъв контрол и грижа за здравето им, телесни увреждания, причиняване на неописуеми болки… Това изречение може да продължи поне страница…

Нека назовем нещата с истинските им имена: това парче месо е дошло от животно, което в най-добрия случай – а изключително малко са онези, които се отървават само с толкова – е било горено, осакатено и убито заради няколко минути човешко удоволствие. Оправдава ли това удоволствие средствата?

„Вкусно ми е.“ Това отговарям, като ме попитат, защо започнах отново да ям месо. И внимателно се опитвам да забравя всичко, което прочетох в книгата. Ужасно оправдание. Това е все едно да кажеш „Ограбих бижутерския магазин, защото ми се прииска“. Откога нашите желания и вкусове са поставени над всички и всичко? Кога сме успели да се почувстваме като богове? Истината е, че волята ми не беше достатъчно силна и отново се пуснах по течението, вкупом с милиони други игнориращи… 

Опитвам се да се оправдая, че това е по-силно от мен; че стотиците години, в които целият ми род се е наслаждавал на месото, са изградили непоправим инстинкт в мислите ми; че организмът ми задължително има нужда да се тъпче с пържоли, филета и всякакви други месни продукти. Всичко това са оправдания и много добре го осъзнавам. Защото докато се хранех само с растителни продукти, действително се чувствах по-добре, по-жизнен, по-лек и по-щастлив. И милионите вегетарианци по целия свят са неопровержимо доказателство, че няма да се гътна, ако не чувам цвърченето на барбекюто.

   Над 1млрд. тона зърно, царевица и соя годишно отиват за изхранването на животните, които използваме за храна. Далеч повече, отколкото е необходимо, за да се изхранят 1,4-те милиарда хора, които живеят в глад и крайна бедност. Огромна неефективност, която тласка нагоре цените.

И още: 

  6-26 калории са нужни на едно животно, за да възпроизведе само 1 калория, която получаваме от хранене с месото на това животно.

Ужасна неефективност, която има пагубен ефект върху милиони хора! Представете си колко храна прахосваме, за да създадем десетки пъти по-малко храна! Това не е просто недообмисляне, това е чиста глупост, за която рано или късно човечеството ще страда. Не искам да ви промивам мозъците и да се правя на по-осъзнат от вас. Ясно ми е, че всеки човек прави своите избори, но нека поне сме наясно до какво водят решенията ни. Нека не си затваряме очите за страданието, което се причинява на животинския свят от лавинообразно развиващото се промишлено производство – коренът на всички проблеми. И да се замислим кое е доброто дело, което можем да направим още днес.

Промишленият модел е отчуждил фермерите не само от начина, по който работят (кълцат, секат, режат, забиват, отсичат, късат), но и от онова, което произвеждат (отвратителна, нездравословна храна), както и от начина, по който се продава продуктът им (анонимно и евтино). Хората не могат да бъда хора (още по-малко хуманни) в условията на една промишлена ферма или кланица.

„Да ядеш животни“ е разтърсваща книга. Като морален шамар или юмрук в корема. Струва ми се, че е необходима за всяко свободомислещо семейство, на което му пука и което не се изкушава от идеята да съществува на автопилот. Аз за момента съм в издънка, но процесите в главата ми текат, така че рано или късно ще стигна до правилното решение за мен.