Писател и сценарист, Франк Тилие е автор на над 15 бестселъра в родната си Франция. Преди да започне да пише, дълги години работи като компютърен инженер. Той е носител на десетки литературни отличия, като наградата за най-добра детективска история на Sang d’Encre и наградата на читателите на Quais du polar. В България е познат с криминалните романи „Недовършеният ръкопис“ и „Имало едно време два пъти“ (изд. „Ентусиаст“, преводач Иван Баталов).
В началото на годината, Тилие гостува в страната ни за второто издание на „Нощ на четенето“, организирана от Френски културен институт. Между различните срещи с читатели, имахме възможност да поговорим с него за френската литература, търсенето на идеи, колко важно е за един автор да прави задълбочени проучвания, да се стреми да изненадва читателя и най-вече – да се забавлява. Вижте какво още сподели той.
Тъй като „Нощ на четенето“ 2024 събира четирима от най-популярните френски автори на криминални романи, няма как да не започна с въпроса: как бихте представили съвременната френска криминална литература? Има ли нещо, което я отличава?
Всяка книга говори много за страната си, в случая ние говорим за Франция. Страната ни има много автори на криминални романи, както можете да се убедите и тук на живо. Пишем в различни стилове и по различни теми, разнообразието от поджанрове е огромно. Аз например създавам по-мрачни криминални истории, които имат научен привкус. Имаме криминални романи, които се случват в големите градове и описват тяхната атмосфера, исторически романи, социални… и всеки автор има свой уникален стил. Франция днес предлага едно голямо богатство в този жанр.
И може постоянно да изненада читателя.
Да, когато издаваш много романи, е важно да си различен всеки път, а това е доста сложно. Читателят иска нова история, той ни се доверява. Пиша вече от 20 години – нещо, което може да се нарече дълга кариера. И при такава дълга кариера е трудно да запазиш нивото си, да останеш на висота и да пишеш добри книги. Трябва да помниш, че читателят е взискателен дори след 20 години.
Споделяли сте, че отделяте и много време за проучване преди всяка книга. Това труден процес ли е за вас или по-скоро ви вдъхновява още повече?
Много е вдъхновяващо. Най-трудният момент е преди да започна изследванията, да намеря идеята. Започна ли да правя проучванията, вече знам за какво ще пиша. Проучванията са най-вълнуващата част от моята работа. Срещата с хора с различни професии – полицаи, лекари. Те разказват за работата си, споделяме си интересни случки. И така намирам още идеи за моите произведения. Историята се изгражда точно по време на проучванията. Винаги е вълнуващо, когато съм в този етап от работата.
Има ли нещо, което сте научили по време на този процес, и все още е с вас?
Например моят роман „Пандемия“, който излезе през 2015 г. във Франция – не е публикуван на български език – разказва историята на една пандемия. Срещнах се с изследователи, които ми обясниха как се разпространяват вирусите и как се развива такава извънредна ситуация. И това много ме впечатли, защото когато дойде Ковид, лекарите по телевизията използваха същите фрази, същите термини и всичко това вече беше описано в моя роман. Беше сюрреалистично.
Запомнящи се са посещенията ми в затвори, психиатрии. Говорил съм с лекари, които извършват присаждания на органи. И те разказват неща, които понякога са малко тъжни, понякога са образователни, но точно тези елементи изграждат моите персонажи.
И ги правят реалистични.
Да, а това е изключително важно, тъй като читателите на криминални романи са много взискателни. Те имат нужда да знаят, че авторът си е свършил работата и това, което им разказва, е добре проучено. Имат нужда да знаят, че тази история действително би могла да се случи.
Споделяте в интервюта, че сте започнали да пишете, след като сте гледали много трилъри. Какво в тези филми събуди вашето вдъхновение?
Желанието да разбера как е възможно да съществуват тези неща и някой човек да желае да извърши толкова ужасно престъпление. Това е въпросът на всяка една моя книга. Често има убийство в началото и искам да покажа, че убиецът може да бъде всеки един от нас и да се запитаме защо в един момент този човек е станал престъпник. Този въпрос присъства още от първата ми книга – дали това е продукт на обществото, на образованието, генетично ли е.
Казвали сте, че дълго време Стивън Кинг е бил любимият ви писател. Все още ли е така и кои други автори четете и препоръчвате?
Все още ме вдъхновява – аз израснах с него. Щом харесваш даден автор, дори когато пише някои не толкова добри книги, продължаваш да го четеш и харесваш. Много обичам и френските автори. Те са ми и добри приятели, четем си книгите един на друг. Ние сме от едно поколение, чели сме същите автори, като млади, израснали сме със същите филми и сериали. Много обичам романите на Мишел, Жером, Бернар. Има толкова голямо разнообразие на френски автори от различни жанрове, че изборът е богат.
А читателите са щастливи… Вие сте и сценарист. Когато пишете книга, мислите ли как би била филмирана или разделяте двете изкуства?
Разделям ги. За мен важното е идеята на книгата. Понякога имам идея, която знам, че трудно ще бъда адаптирана във филм, но тя си остава водеща. Дори да знам, че никой няма да я адаптира за киното, ще напиша тази книга. Но в същото време романите ми са лесни за адаптиране, защото стилът ми на писане е кинематографичен, визуален.
Снимка: изд. „Ентусиаст“
Да, това е една характерна черта за книгите ви, а другата е, че често има загадки, лабиринти, палиндроми.
Винаги съм обичал пъзели и загадки. Заформя се интересна игра между читателя, който се опитва да разбере интригата, да разгадае сюжета на трилъра и автора, който се опитва да го измами.
Звучи сякаш намирате писането за забавно занимание.
Винаги трябва да се забавляваш докато пишеш. Ако загубя желанието да се забавлявам, страстта, първо сам ще скучая, а ще отегча и читателите. Трябва да продължим да се забавляваме, пишейки.
Прекрасно изречение за финал, но искате ли да добавите още нещо към българските читатели?
Много съм щастлив, че могат да се докоснат до моите истории. Книгите ми се радват на голям успех във Франция. И се надявам, че и за българите те ще бъдат късче от Франция и така ще могат да преоткрият и страната.
Другата интересна среща в рамките на „Нощ на четенето“, за която вече ви разказахме, беше с писателя Мишел Бюси. Макар и по-кратки, последвалите разговори с Франк Тилие, Жером Лубри и Бернар Миние, се отличаваха със същото чувство на лекота и си личеше, че всеки от тях с удоволствие говори за работата и книгите си и наистина се „забавляват, пишейки“. Може би в това се крие и магията, с която книгите им увличат читателите в толкова различни държави. Продължаваме да търсим отговорите и в следващите две интервюта, които предстои да споделим с вас през месец март.
Благодарим на Ана Методиева от Френски културен институт за превода от и на френски по време на интервюто!
Книгите на Франк Тилие, както и много други заглавия, част от тях намалени, може да намерите в Ozone.bg.
