„Какво може да се прави с един гардероб?” – питам поредния приятел, с който сме се заговорили за впечатляващи книги.
„Знам ли, да се премести, да се подрежда в него, да се разглоби” – отговаря уверено и малко изненадан от въпроса.
„Е, почти непозна” – ликувам аз.
Какво може да се прави с един гардероб?
Да се изяде, разбира се!
Препрочетох и пиша за „Гардеробът” на Пиер Буржад, защото съм убедена, че времето няма да повлияе и да състари тази книга, нито нейния сарказъм към политическите циркулации, медийните форми, язвителността към стомаха и увереността ни. Искам всички, възможно повече „всички”, да се хвърлят към „гардероба” и да пробият стената в себе си и около себе си (тази все актуална баналност).
„Отвъд Стената беше свободата” – неизбежна е асоциацията с наскоро отминалия концерт „The Wall” на Роджър Уотърс.
Главният герой Фокер живее срещу Стената от страна на Изтока (разбирайте Източен Берлин). Постоянно мечтае да премине на Запад и се захваща да измисли начин да успее. Изтокът е свят, където да кажеш, че имаш дърва за огрев, „рискуваш смъртно наказание, защото притежанието (и още по-лошо, трупането) на дърва за огрев беше строго забранено, освен при големи студове”. Полицейският участък „Благоденствие” може да те покани на гости дори за един обикновен несръчен отговор. Пиер Буржад стилизира до такава степен Изтока през отношението на Фокър към гардероба (полира го със слюнка, докосва го, говори му, спасява го чрез разглобяване, няколко страници по-нататък го изяжда с „ръжен хляб, червено зеле, подобие на пастет и сладкиш от жълта ряпа”) и през въздействието на историята за изяждането на гардероба, употребена от Запада, че механизмът на естествената погнуса действа безпогрешно: радостен си, че вече няма разделение и това не е твоята история.
Учудването ви как може да се изяде гардероб сигурно вече се е задълбочило. Ето основните инструкции:
Гаредробът се разглобява на съставните дъски
Скрива се под желязно легло
Наложително е мъже в сиво да ви отнесат желязното легло
Спасявате гардероба като го нацепвате на трески и вж. горе: всяка сутрин го смесвате с храната
Извод: Фокер изяжда наследения от баба си гардероб, а това е цялото му наследство, както и целият му допир до жена на Изток.
Ако следвате примера на Фокер, след поглъщането/изяждането на гардероба ставате смел и следвате мечтата си за свобода. Фокер се спуска в канализацията под Стената и се озовава на Запад. Сравненията започват.
Това е едва завръзката на историята. Без драма, без героизъм или анализи. Следва Фокър и как се справя на Запад; представите му за Запада и реалността „Фокер изпита странното усещане, че от тази страна на Стената човешкият живот струва още по-малко”; как попада случайно на Некар (Изтока среща Запада), журналист в телевизията; как го завежда при служителя Крафт, който е толкова дебел, че „можеше да побере няколко гардероба”. И класифицира подобаващо историята за изяждането на гардероба: „Историята ви щеше да е пример, дори ако никога не бяхте преминал на Запад” (…) „Тя е човешка история. И именно защото е човешка история, трябва да стане достояние на целия свят”, заключава Крафт. Така започва излъчването, разпространението, влиянието, политизирането на историята за изяждането на гардероба.
Подозирате ли какво ще стане?
„Продължението на историята на Фокер не принадлежи само към историята на Фокер, но и към историята на човечеството” – насмешката на френския автор, с богато, малко познато у нас творчество, завършил право, с награда „Гонкур” от 1983.
В името на процеса за истината ще призная за края: налага се Фокер, по силата на простичък въпрос на публиката и единствения договор в книгата, отново да започне да „хапва по-малко дърво”.
Буржад създава илюзии за опозиция между Изтока и Запада през всекидневни стоки, външния вид и потребностите на жени и мъже, индустрии (сладкарската е в основата), действията на правителства, комисии, медии, колективни тела и екзалтации – всичко това само на 126 страници.
През консумацията са свързани двете лица на Стената – Изтока и Запада. В крайна сметка дали има или няма вещи, резултатът е един и същ: обект си на политическа диктатура или пропаганда. Хиперболизацията през образа и разказа пред медиите за изядения гардероб, илюстрира безразличието на обществото, в което си само мънисто. Така гардеробът, тази непроницаема вещ, се извисява като символ на свободата. Допълва го една сладкарница – първата, в която Фокер попада след излизане от канализацията между Изтока и Запада, от под Стената.
Книга, в която в едно изречение се изяжда цял гардероб (свобода, наследство, глад, бедност, следене и всички митове и реалии за Изтока), а в останалата част се реконструират наблюдавани от нас и днес механизми за влияние върху целия свят (Запада). Ако „1984” не предизвика осъзнаване и повишено внимание, то „Гардеробът” със своя стил на игрова сериозност може да успее.
А аз ще продължавам да търся своята торта във вид на гардероб като човек от Запада (може би).
