Авторът на романа „Супертъжна истинска любовна история“ Гари Щейнгарт наскоро публикува своята автобиографична книга „Little Failure“(„ Малък провал“). Това кара New York Times да го покани в рубриката си „By the Book“ (нещо като нашата „Как четеш“), където Щейнгарт разказва, че харесва книги, в които героите страдат. Какво още? Вижте в интервюто
Коя е най-добрата книга, която прочетохте наскоро? Вашият глас за най-добра книга за изминалата година?
„Мидълмарч“ (от Джордж Елиът – б.прев.)! Можете ли да повярвате, че прочетох цялото това нещо? Когато я завърших, очаквах камионът на Publishers Clearing House (американска фирма за абонаменти и томболи с парични награди – б.прев.) да спре пред къщата ми, някакви англичани да изскочат от него и да ме наградят с медал и каса шери. Но предполагам, че поради аскетичната фискална политика на Великобритания, нямат вече бюджет за „Мидълмарч“ награди.
„Bad Monkey“(„Лошата маймуна“) на Карл Хайасън е любимата ми книга за 2013. Той е бардът на Южна Флорида. Не съм се забавлявал друг път толкова, колкото докато четях за една откъсната ръка и лудо шимпанзе. Ще чета всичко, което Карл Хайасън напише, дори да е върху салфетка от някое мърляво „капанче“ в Кей Уест.
Кога и къде обичате да четете?
Четенето продължава да е любимото ми занимание. То ръчка писателя в мен. От четене се научава много повече, отколкото от писане, въпреки че писането се заплаща малко по-добре. Започвам да чета в четири следобед и продължавам до часа за коктейл в четири и половина.
Препрочитате ли? Към кои книги се връщате отново и отново?
Чел съм „Пнин“ на Набоков толкова много пъти, че остана без корица. Има ли по-добър роман за един непохватен руски емигрант? Имам предвид, защо изобщо ме питате?
Вие и съпругата Ви имате отскоро бебе. Как се отразява това на живота ви като читател?
От „Мидълмарч“ преминах на „Don`t Bump the Glump!“ на Шел Силвърстийн. Толкова е приятно да разгръщаш страниците на истинска хартиена книга с едно малко сладко създание като сина ми, Джони, до себе си! Напомня ми как баща ми ми четеше като дете, главата ми на гърдите му, а тежките руски думи отекваха в ушите ми. Надявам се, че съм произвеждал същите мегавати топлина, както сега синът ми до моето тяло.
Какъв тип сюжети Ви привличат? И как бихте определили книгите, от които стоите настрана?
Харесвам истории, в които хората страдат много. Ако няма страдание, губя интерес. След като прочетох спомените на Карл Уве Кнаусгор „Моята лична борба“, бях шокиран от откритието, че хората в Норвегия също страдат! Браво на тях! Skal! (Да пребъдат! – норв.)
Какви герои ви привличат като читател и като писател?
Имам слабост към смешни герои, които не могат да млъкнат за нищо на света! Жокер – Портной (героят в „Синдромът Портной“ от Филип Рот – б.ред.).
Четете ли много съвременна руска литература? Кои са любимите Ви съвременни или класически руски писатели?
Русия е една кошмарна авторитарна държава, в която винаги ще намериш на какво да се присмееш. Сатирата процъфтява, когато злото и глупостта се срещнат, а Русия от векове е на първа линия по това. Владимир Сорокин е любимият ми руски автор в момента – далечен наследник на Гогол, който също не е бил лош писател.
Освен книги и разкази, Вие пишете и за списание „Travel & Leisure” („Пътуване и свободно време“). В какво се състои очарованието на пътеписите за Вас и кои са любимите Ви автори в този жанр?
Обожавам да излизам извън страната. Родителите ми прекараха по-голямата част от живота си в СССР, където пътуването до Запада беше невъзможно, и Полша беше най-далечната точка, до която майка ми стигна, преди да емигрираме. Да ти плащат да пътуваш ми изглежда направо налудничаво, но ето на, това е една от най-щастливите професии, които съм упражнявал. Що се отнася до любими писатели-пътешественици, „The Great Railway Bazaar” („Големият железопътен базар“) на Пол Теру е нещо като Библия в жанра.
Кои бяха любимите Ви книги като дете? Има ли определена книга, с която нямате търпение да запознаете сина си?
Когато бях на 5, прочетох „Чудното пътуване на Нилс Холгерсон“ от Селма Лагерльоф. Тя толкова ме вдъхнови, че написах собствена версия, озаглавена „Ленин и неговата вълшебна гъска“ – том от 100 страници за Ленин, който среща една социалистическа гъска и заедно превземат Финландия. Книгата беше спонсорирана от баба ми, която плащаше за всяка страница с парче съветско сирене. И днес Random House ми плащат със сирене.
Синът ми вероятно ще има не толкова болшевишки вкусове като тези, с които израснах, и сигурно повече ще четем онзи Д-р Сюс с неговото увлечение по боядисани яйца.
Кои романи Ви повлияха най-силно като писател? Има ли определена книга, която Ви подтикна да станете писател?
Вижте предния въпрос.
Ако можехте да накарате президента да прочете само една книга, коя би била тя?
Определено „Don`t Bump the Glump!” на Шел Силвърстийн. В нея се разказва за това колко много създания, които срещнеш, ще се опитат да те изядат, дори да играеш на двупартийна коалиция.
Как изглежда личната Ви библиотека? Организирате ли книгите си по определен начин?
Не, цари пълна бъркотия! Руски книги, американски книги, книги за архитектура… Харесват ми хубавите цветове, които създават заедно. Важно е да говориш на книгите си, за да се чувстват значими.
Имате много активно присъствие в Туитър. Следвате ли и други автори- в Туитър или където и да е в Мрежата?
Много са! Сред тях:@SalmanRushdie, @marykarrlit, @csittenfeld, @MargaretAtwood, @emilynussbaum, @CherylStrayed, @Mariobatali, @jenniferweiner, @judyblume, @JamesFrancoTV, @PGourevitch, @NathanEnglander, @plattypants (Adam Platt), @Rebeccamead_NYC, @susanorlean, @colsonwhitehead, @GilbertLiz (Elizabeth Gilbert), @JonathanAmes, @DavidEbershoff, @KBAndersen (Kurt Andersen), @SashaHemon, @jonleeanderson, @BananaKarenina (Elif Batuman), @walterkirn, @MollyRingwald, @John_Wray, @JayMcInerney, @Darinstrauss, @mohsin_hamid, @michaelianblack, @Tracy_Chevalier, @FrankBruni, @tejucole, @suketumehta, @AmyTan, @jacobwe (Jacob Weisberg), @EricAsimov, @poissel (Paul La Farge), @LukeBarr, @BretEastonEllis, @janiceylee, @askanyone (Sloane Crosley), @GarryShandling.
Разочароваща, надценена, или просто не достатъчно добра: коя книга трябваше да харесате, но не успяхте? Помните ли последната книга, която оставихте, без да дочетете до края?
Като виден автор на книгоиздателски блърбове (текстовете на задната корица – б.ред.), никога няма да призная публично, че не ми харесва някоя книга. Знаете ли колко трудно се пише книга? Всеки път, когато видя някоя авторка да ридае по улиците на Бруклин, аз я прегръщам и й давам девет долара да си купи лате от „Кънектикът Мъфин“. Всички сме в кюпа!
За кои книги се чувствате неудобно, че все още не сте прочел?
„Студеният дом“ на Чарлз Дикенс. Какво не ми е наред? От друга страна, прочетох „Мидълмарч“! Така че, оставете ме на мира!
Превод: Милена Златарова
