Богдана Трифонова описва себе си като „момиче с въображение“ и всички слушатели на сутрешното предаване Стартер по БГ Радио (което води заедно със Симеон Колев) със сигурност обожават това нейно въображение и чувството ѝ за хумор. След като завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” – специалност актьорско майсторство за куклен театър, Богдана работи в театъра, телевизията и радиото. От няколко години играе три представления със Стефания Колева и Здрава Каменова. А почитателите на аудиокнигите вече могат да се насладят на няколко детски книги, прочетени от нея в Storytel, и разбира се – на невероятно забавните два сезона на „Записки от Шато Лакрот“ от Мария Касимова-Моасе. Вижте какво споделя Богдана Трифонова за любимите си книги, автори и читателски (и слушателски) навици.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Всяка среща с книга е важна. Винаги има какво да вземеш от това запознанство, но има такива срещи, за които винаги си спомняш. Такива незабравими срещи за мен бяха „Лавина“ на Блага Димитрова и „Балада за Георг Хених“ на Виктор Пасков. Толкова силни чувства предизвикаха в мен тези две книги, че чак ме заболя сърцето… което си беше фантастично усещане.
Къде най-често слушаш аудиокниги?
Преди сън. Това е едно много хубаво връщане в детството. Лягаш си и един вълшебен глас ти чете за Лека нощ!
Как се подготвяш за запис на аудиокнига?
Чета си сама вкъщи на глас.
Как стана почитател на аудиокнигите?
Появи се Storytel! Ура!
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Когато бях тийнейджър, много обичах да си пусна музика, да си чета книга и да ям маслини. Много ми беше любимо.
Случвало ли ти се е да записваш цитати от книги, които си слушала/ чела?
О, да! Например – „Вземи лятото в ръка, налей си лято в чашата, в мъничка чашка, разбира се, в най-мъничката детска чашка; смени сезона в своята кръв, като повдигнеш чашата до устните и в тях излееш лято.“ от „Вино от глухарчета“ на любимия ми Рей Бредбъри.
Променяш ли скоростта на четене в аудиоплатформата, когато слушаш аудиокнига или това е обидно за четеца?
Нищо не променям. Четецът води и ми е приятно да е така.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Художествената е с предимство. Голямо.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да започнеш да правиш нещо друго, или можеш да си спреш по всяко време?
Мога да спра по всяко време, но когато филмът в главата не спира, много бързо се връщам обратно и… работата може да почака.
Можеш ли да оставиш започната история недочетена, ако авторът или самият текст те дразни?
Да, мога. Срещата с определена книга или определен автор понякога е въпрос на време и момент. Ако се срещнете в неподходящ момент, може и да не се получи и книгата ми остава на купчинката в режим „изчакване“.
Какво четеш в момента?
„В очакване на Боджангълс“ на Оливие Бурдо.
Коя е последната книга, която слуша и последната книга, която си купи?
„В очакване на Боджангълс“ на Оливие Бурдо купих, а слушам „Тревожни хора“ на Фредрик Бакман, прочетена чудесно от Симеон Лютаков.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Най-често чета по няколко едновременно. Настроението води. Но пък, когато нещо много силно ме увлече, не пускам до последната страница.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Място – леглото. Време – преди сън и в почивен ден следобед. Класика. А най-много обичам до мен да си лежи още един четящ. Да се чува още едно отлистване на страници. Нещо като споделено четене, а след това и споделяне и разказване… много е хубаво.
Какво предпочиташ – поредици или самостоятелни издания?
Ако някоя книга ми е спечелила сърцето и е част от поредица, определено пускам любопитството си и към останалите. Но везните са в баланс и за поредиците и за самостоятелните издания – просто трябва да е моето.
Има ли заглавие или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Рей Бредбъри бих препоръчвала на всеки. Блага Димитрова също.
Как организираш библиотеката си – аудио или физическа? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Физическата ми библиотека е любимо място вкъщи. Не само като съдържание и ценност. Тя е най-яркото и цветно петно. Няма строг ред и това ми харесва. Аз имам много силна зрителна памет. Помня в цвят и така ми е лесно да си намирам книжките.
