За всеки праволинеен циник, изкълвал на един дъх всички епизоди на всички сезони на Californication, тази корица е нещо като материализацията на „My Precious“ върху пръста на някой къдрав синеок фен на Толкин. В този ред на мисли „Бог мрази всички ни” е по-скоро маркетингов, отколкото литературен шедьовър. Чувството да гледаш задната корица на прочетената книга е само бледо отражение на онзи трясък да я видиш на витрината на книжарницата, и то през нощта, когато можеш да я купиш едва на следващия ден.
Романът е написан едва след огромния успех на първия сезон на ТВ поредицата на ShowTime. Въпреки очакванията авторът да е Том Капинос – гениалният създател на сериала и прототипа на Ханк Муди, с материализирането на този шедьовър е натоварен човек на име Джонатан Гротенщайн. И преди цялата история да е придобила съвсем шизофренично звучене – Том е бил прекалено зает със сценария на втория сезон, а Джонатан вече бил писал книги по поръчка и редакторката била доволна от работата му.
„Бог мрази всички ни” е автобиография на фикцията. Романът, който вече можете да разлистите, всъщност не съществува съгласно традиционните представи. Той служи за основна сюжетна нишка в първия сезон на сериала – всички говорят за този невероятен литературен шедьовър, но тогава всъщност никой още не го е чел…
В книгата има от всичко – любов, марихуана, манекенка, рок звезда, приятелство, белодробен рак, секс, кърмене и секс (едновременно). Определено разбираме защо малкият Ханк се е превърнал в добрия стар екранен Ханк, когото познаваме.
За онези, които още не го познават – Хенри Джеймс (Муди), наречен на името на един от най-добрите белетристи-реалисти в американската литература, е успешен писател на средна възраст, особено успешен сред дамите на всякаква възраст, влюбен в майката на дъщеря си тийнейджърка, пълен с добри намерения, които неминуемо завършват кофти и полети с много алкохол. Заглавието на романа всъщност се ражда от реплика на испански на един барман в някаква оклюмала нощ, точно преди Ханк да спи за първи път с голямата си любов К. Симпатичен е, заслужава 20-минутен телевизионен шанс.
Въпреки липсата на стила „Капинос”, в сериала са зададени достатъчно ориентири за романа „Бог мрази всички ни”. Ако някога сте чели каквото и да е от Буковски, ще го намерите навсякъде – в нуждата от алкохол, в лентяйството, в писателската гениалност. Освен това Муди и Чинаски, главният герой в романите на Буковски, са две проекции на почти един и същи Ханк. Най-ясен е отпечатъкът върху отношението към жените – Ханк спи с много, защото ги обича и търси красивото във всяка, сексът никога не е самоцелен. Независимо при кой Ханк.
За съжаление, не мога да мисля за литературните качества на романа извън телевизионно насадените ми очаквания за него. В този смисъл Джонатан Гротенщайн заслужава поздравления. Подобно на сериала, и книгата е пълна със ситуативни препратки и смисли, услужливо обяснени под линия, иначе текстът би бил неразбираем за неамериканци. Освен фактологически правилната предварителност на героя Ханк Муди, на много места текстът звучи в главата направо с гласа на Дейвид Духовни, когото си представяш с момчешка аура и деведесетарски неподредена коса.
Едно от най-ценните качества на Californication, заради което наричам Том Капинос „гениален“, е безкрайно образният и цветист език на героите, чиито фрази звучат едновременно дълго мислени, елегантни, малко претенциозни, без да са превзети. По страниците на романа го открих на едно място:
„Отървахме се почти без драскотина благодарение на брониращите свойства на водката, а приказките за съд по бързата процедура си останаха само приказки. Но работата ми вече беше в историята. Прекарах остатъка от лятото като безработен трън в колективния задник на родителите ми.“
Макар да е далече от книжното събитие на годината (която и да е година, защото в САЩ излиза през 2009 г.), „Бог мрази всички ни” е като да прочетеш нещо, което си смятал, че никога няма да можеш да прочетеш. Поне ако си гледал Californication. Ако не си, то е като да прочетеш нещо, написано от някого, чийто лаври вече са обрани от някакъв гениален екранен пияница. Все ще ти е за първи път, май. Ако се питаш защо този Джонатан Гротенщайн си го причинява, той вече е отговорил – „Заради писането. Не знаех дали ще стане тъпо или скучно, а Ханк Муди се оказа удобно прикритие за мен.”
Издаването на книгата God Hates Us All е било планирано още преди излъчването на първия сезон на Californication, чийто успех е бил залогът. В сериала романът е екранизиран в пълнометражен филм A Crazy Little Thing Called Love… Да се надяваме, че на ShowTime няма да им хрумне това…
