Издателство „Ибис“ винаги успяват да ме изненадат с неособено известни (поне в англоезичния свят) автори, но пък за сметка на това, много добри. Като цяло, с изключениe на някои класически произведения, нямам особено широк поглед върху немската литература, но е очевидно, че съвременните им писатели има какво да предложат на читателя. „Гондолата на времето“ на Ева Фьолер е точно такава находка, в която са замесени пътуване във времето, история, приключения и малко романтика.
Седемнадесетгодишната Ана е на ваканция с родителите си във Венеция. Само че тя не се вълнува от историята, която лъха от всеки камък, и като всеки средностатистически тийнейджър най-важното нещо за нея са мобилния телефон, айпода и безжичната интернет връзка. Почивката й минава в безспирен чат и леко отегчение, докато един ден случайно не пада в Канале Гранде и е спасена на една тайнствена червена гондола. Гондолата се оказва нещо като мост към миналото, защото Ана попада във Венеция през 1499 г. Буквално е пренесена гола и боса, без идея защо е попаднала там и какво ще прави.
Оказва се, че тя е сред малцината избраници, които трябва да изпълнят определена задача, преди да се върнат в собственото си време. Съществува тайна организация, чиито членове се занимават с предотвратяването на определени събития в историята. Такъв е Себастиано, който всъщност е издърпал Ана на червената гондола и който е единствената й връзка със съвремието. Задачата на героинята се оказва свързана с неговата и двамата заедно се изправят пред врагове и интриги.
Много приятен YA роман, който успява да съчетае приключения по холивудски с реален поглед върху едновремешната действителност. Ана е типичната тийнейджърка, която в началото откровено дразни с онази егоистичност, така характерна за годините й. Но образът й се развива и постепенно тя се превръща в доста трезвомислеща и дори жертвоготовна личност. Намира нови приятели и успява да оцени удобния и разглезен живот, който води. Романтика също има, но за мое щастие, липсват любовни триъгълници и драматичен патос от недоразумения, разминавания и проблеми между млади влюбени.
Ева Фьолер описва Венеция от XV век и дава интересна историческа информация, без да задълбава и да става досадна. Отразява достоверно действителността, в която банята и сапунът са лукс, а хората много често са умирали дори и от едно порязване.
„Гондолата на времето“ е първа книга от поредица, но романът може съвсем спокойно да се чете самостоятелно, тъй като историята завършва и доколкото гугъл преводач ми помогна, действието в следващите две книги ще се развива в XVII и XIX век, съответно във Франция и Англия. Отново героиня ще е Ана, но с нови приключения.
Истинските фенове на „Ибис“ и жанра ще направят паралел с трилогията на Керстин Гир, „Скъпоценни камъни“, но въпреки сходната тематика, историята в „Гондолата на времето“ е съвсем различна. А на мен определено фаворит ми е романът на Ева Фьолер, който може да се чете и от по-възрастни. Нямам търпение за следващата книга и се надявам скоро да излезе на български.
В много случаи авторите извън англоезичния свят, т.е. американския, са много по-добри, а произведенията по-стойностни. Нека не приемаме американския книжен пазар за мерило за качество, той често доказва, че не е.