Случвало ли ви се е да започнете писмо и да триете думите си хиляди пъти, понеже все не излизат както трябва? Сякаш умишлено искат да избягат. Или просто правилните не искат да дойдат. Ето така се чувствам и аз, докато се опитвам да разкажа за романа „Сътворение” на Гор Видал. Как се описва една вселена с всичките й измерения!?

Историята започва с прочита на „Персийските войни” от Херодот в атинския Одеон. Като пряк свидетел на събитията главният герой – Кир Спитама, е възмутен от измислиците на именития историк. Неговото негодувание въодушевява племенника му Демокрит, който става причината за изповедта на слепия старец.

Всъщност Кир Спитама е внук на Зороастър (Заратустра), а също и единственият човек, чул последните му думи, когато в пророка се е вселил Премъдрия бог. Романът описва превратностите на живота, които изпращат героя в персийския двор на Дарий. Там момчето се сприятелява с престолонаследника Ксеркс и получава военно обучение. Но въпреки произхода и обучението си, пътят на Кир Спитама е да броди на изток от изтока. Той първо бива назначен за посланик в Индия, а след това Дарий го изпраща да намери копринения път до Китай. В тези си странствания внукът на Зороастър се опитва да опази вярата в учението на дядо си, но срещите с Буда и Конфуций променят светогледа му.

Освен с интересната си история, романът „Сътворение” се отличава и с прекрасно повествование. Като при всеки възрастен човек, мисълта на Кир Спитама не тече гладко и често прескача. И именно тук проличава майсторството на Гор Видал. Той пресъздава разказите на стареца изключително достоверно, макар и на моменти нелеко за проследяване. Особено в началото се наблюдава едно претрупване на исторически (известни и недотам) личности. Но то е необходимо за потапянето на читателите в епохата и бурните страсти на благородническите дворове.

Де факто цялата творба е пронизана от преплитането на житейски ситуации с философски възгледи – от монотеизма на Зороастър, през будистката нирвана до учението на Конфуций. Идеята за Сътворението е представена от различни гледни точки, като всички са с претенции за истинност. Несъмнено интерес предизвиква и интерпретацията на тези идеи от управляващите в различните страни, в които Кир Спитама пребивава. А също и начинът и степента, до която те се възползват от тях за оправдаването на властта си и за нейното налагане. Благодарение и на този аспект, прочитът на романа на Гор Видал придава плътност и човечност на образите на именити владетели от едно отдавна отминало време. Образи, които иначе са като забулени от своето величие и често забравяме, че също са просто хора.

Ревю за книгата можете да прочетете и при Христо в Книголандия