Превод от английски: Невена Дишлиева-Кръстева
1. Гордост
Разправят, че през 50-те години на ХХ век Гордън за малко не загубил окото си, докато играел футбол край сметище за индустриални отпадъци недалеч от Кърколди.
– Не се тревожи – успокоил го баща му, докато се прибирали пеша от лечебницата. – Всички сме полуслепи пред божественото.
Гордън усещал болезнено щипене под превръзката на медицинската сестра, а по асфалта пред него танцували студени звезди. Години по-късно си спомни онова прибиране у дома и как се бе почувствал горд от съвсем обикновените си ученически обувки.
– Какъв приятен човек е този лекар – бе казал баща му, покашляйки се, докато Гордън вървеше пред него. – Разбира си от работата. Вярва, че всеки трябва мъничко да се повреди.
2. Романтика
Нагоре покрай главния път имаше фабрика за линолеум, Гордън я виждаше как пуши от стаята си в свещеническия дом. Винаги бе притежавал странната способност – подхранвана от прочетените книги и пиеси – да намира по нещо романтично дори в индустриален пейзаж, въпреки че никой от братята му, непрекъснато заети с прически и телефонни разговори, нямаше време за книги. Гордън можеше да наизусти цели пасажи и да ги рецитира, потопен във ваната, с кънтящи от шума уши. Дотогава окото му беше позаздравяло, а баща му се бе отдал още по-целеустремено на Бога. Гордън стоеше в наситения с талк въздух на банята и тихичко сумираше преценки и странни морални умозаключения относно причината за Хамлетовото нещастие. Майка му разбра, че вторият й син се е насочил към града, към Единбург, когато една вечер той се прибра начумерен и обяви:
– Проблемът в „Хамлет“ е призракът. Действа прибързано. Липсва му мъдрост. Не може да се командва човешката съвест. Принудиш ли едно семейство да действа, ще ги убиеш всичките.
3. Стойност
За известно време тема на размисъл станаха бобените консерви. Гордън стигна до извода, че всяко бобче има определена стойност за света, и му беше странно как някои бобчета се стремят към привилегировано отношение. Върху препечена филийка някои бобчета придобиваха забележителен оранжев оттенък и лъскавина, а най-големите зърна сякаш разбираха – по начин, непостижим за кашкавите и разпуканите – каква е ролята им в съвършеното ястие. В студентското му жилище на Грасмаркет чиниите се трупаха в и бездруго занемарената белфастка мивка, но Гордън беше зает да намества битовите факти в питателна визия за бъдещето. Никога не се напиваше, защото повече от всичко на света се страхуваше от загуба на контрол, така че в петък вечер, докато ордите местни младежи се юрваха по Лодиан Роуд, заредени с обилни количества бира, Гордън потъваше в култовото арткино „Камео“ и гледаше стари филми за слепи пианисти или за войници, осакатени от войната и самолюбието си. Нерядко си купуваше хартиен пакет пържени картофи сред гъмжилото от студенти на среднощния пазар и си го носеше горе, в квартирата, за гарнитура към боба. Това бе мирисът на студентските му години: топла вестникарска хартия с избили по нея оцетени петна1.
4. Разум
Ужасно черно петно плава из водите на Северно море. Самата представа човек да остане заклещен със седмици на някоя нефтена платформа започна да смущава усещането на Гордън за съвършено структуриран и относително полезен живот, но пък, като се замислиш, 60-те предлагаха широки възможности за модернизиране на Шотландия и сякаш нефтът играеше своята роля във всичко това. От гледна точка на Гордън обаче самото вещество беше почти неотделимо от условията на своето извличане. Тъмно, имам предвид. Пълна тъмнина. Той не можеше да се отърси и от мисълта как живи хора със здрави кокали изсмукват с машини мъртвата въглеродна течност от земята.
– Не е ли някак дивашко? – Повтори го няколко пъти на едно момиче, с което излезе на кафе в хотел „Джордж“, и тя го слушаше внимателно, ококорила красивите си зелени очи, преди да изстреля, че е време да върви, защото иначе ще си изпусне автобуса.
5. Форма
Видя екземпляри от първата си книга на витрината на една книжарница за лява литература в Глазгоу и защо да крие – усети как в ъгълчето на здравото му око бликва сълза. Беше уловил духа на – както охотно призна „Грийнок Телеграф“ – тъй пренебрегвания живот на шотландските пенсионери през втората половина на века и го бе пресъздал в проза с волна епична красота. Създал бе фрагментарен стил, който най-добре улавяше разпокъсания живот на героите му, а провинциалният „Дънди Куриър“, който засякъл Гордън да представя заключенията си на официална сбирка на счетоводители в дъното на бар „Милн“, с умела готовност си състави мнението, че авторът демонстрира чудесна форма като оратор.
6. Чувства
Гордън непрекъснато намираше ресторантски сметки по джобовете на панталоните си или напъхани в портфейла. Понякога не бяха точно сметки, а жълти индигови копия, където пишеше колко е похарчил и дали обслужването е включено, но не се споменаваше какво си е поръчал. През последните години бе развил дълбоко отвращение към газираната вода. Когато една вечер таксито го закара обратно до Милбанк, той се замисли за онова питие в Излингтън и гледа новините с нарастваща омраза.
7. Просвещение
Има една статуя на Адам Смит, разположена на разклона срещу църквата, в която някога служеше бащата на Гордън. Синът винаги си бе представял паметника покрит със сняг, макар на практика да бе по-вероятно връз благородното теме да се лее благодатта на шотландското слънце – онази глава със световен ум, чието изображение дори увличаше напред умните и търпеливи синове на Кърколди. Гордън отиде да погледа статуята след смъртта на баща си през 1998 г. В онзи конкретен ден наистина валеше сняг и Гордън се вторачи в каменния Адам Смит, сякаш можеше да открие по това прочуто лице следи от собственото му критично вглеждане в нещата навремето. Гордън си представяше, че принципите на Просвещението биха му предложили как да живее. В лицето на Смит откриваше твърде малко от себе си, но имаше чувството, че статуята като цяло е по-дребничка, отколкото си я спомняше от дните на дипломирането си в прогимназията и тревогите около английски за напреднали. В този ранен час наоколо нямаше жива душа, но Гордън помоли шофьора да бъде така добър да потърси стълба в църквата.
8. Политика
Следобед Лондон представлява вихрушка от автобуси и възможности. Колко пъстроцветна е освен това столицата, тъй преизпълнена с чуждестранно изкуство. Преди началото на Парада на конната гвардия застава войник на кон, с шлем и червена куртка, отпуснал сабя на дясното си рамо, а туристите се снимат и принудено се смеят. Руса девойка от Атина, Джорджия, и приятелят й се заканват внезапно да се покатерят върху конния страж и да го изрисуват с червило. Шепнат си един на друг как не му е позволено да говори и как не може много-много да мърда. Войникът просто си стои, сякаш мечтите им не го засягат. Всъщност гвардеецът почти не ги чува, просто усеща умората в основата на гръбнака си и умира за една бира. Пита се дали жена му е сколасала да отиде до супермаркета и дали онези тумбести бутилчици немска бира са на приятна промоция? Докато мислите му избледняват под изнуреното, настоятелно Шекспирово слънце, гвардеецът вдига очи и забелязва Гордън сред трафика по „Уайтхол“, главата му опряна в стъклото, а здравото му око – втренчено в шосето отпред.
