Днес, 30-и август, се навършват 224 години от рождението на Мери Шели. Тя е позната като авторката на “Франкенщайн”, съпругата на поета Пърси Шели и е считана от мнозина за майката на съвременния научнофантастичен роман. Още с издаването му през 1818 година, чудовището от “Франкенщайн” всява ужас у читателите, а биографията на авторката е несъмнено също толкова богата откъм драматични елементи, идеални за сюжетната линия на готически роман.
Мери Уолстонкрафт Годуин е родена през 1797 г. Родителите ѝ – философите Уилям Годуин и Мери Уолстонкрафт – са познати с радикалните си вярвания за брачната институция, социалната политика и правата на жените. Предават тази своя философия и на дъщеря си. Уолстонкрафт умира 10 дни след раждането. Мери така и не се запознава с майка си, но прекарва детството си, учейки се от посланията ѝ. От ранна възраст си проличава, че е изключително будна и жадна за знания. Не получава образование по традиционния начин, а най-вече обогатява ума си чрез богатата бащина библиотека и всички влиятелни фигури, които Годуин приветства в дома им.
Запознава се с поета Пърси Биш Шели, когато е на 16 години. Двамата се влюбват почти внезапно един в друг. Модерните мисли на Пърси и прото-феминистките възгледи на Мери са идеално съвместими. Двамата вярват в сексуалната свобода, което е считано за непристойно за 17-и век.
Любовта им е страстна и пламенна. Но и пълна с препятствия. На първо място, техните радикални виждания ги отчуждават от обществото; нерядко биват отбягвани и сочени с пръст. Най-голямото препятствие обаче е, че Пърси всъщност е женен. Това, разбира се, не попречва на младата двойка да избяга в Швейцария, напук на хорското и семейно мнение.
Законната съпруга на поета, Хариет Шели, се самоубива през 1816 г., когато е само на 21 години – също така и бременна. Мери и Пърси сключват официален брак не дълго след смъртта на Хариет, с което стават още по-черни в очите на обществото. Малко по-късно, полусестрата на Мери, Фани Имлай, също слага край на своя живот. Сполетелите я нещастия сломяват Мери, която лека-полека навлиза в тежка депресия.
Тази мрачна атмосфера в ума ѝ я тласка към още по-мрачни мисли, които по-късно ще предаде и на литературната си рожба, “Франкейщайн”. Всъщност идеята за този готически роман идва индиректно от Лорд Байрон, с който семейство Шели дружи, докато са отседнали край Женевското езеро. Една вечер край огъня, поетът предлага на събралата се дружина писатели да си разказват страшни истории. Още същата вечер Мери сънува кошмар за ужасяващо създание, родено от кръпки плът и електричество. Самата авторка е силно заинтересована от нововъведенията на 17-и век и особено от експериментите с електричество, което обяснява и sci-fi елементите в романа. Обладана от създанието, което вижда в сънищата, Мери Шели пише историята за обсебения доктор Франкенщайн, чиято игра на Господ завършва с жестоки последствия. Първият ръкопис се появява на бял свят едва 18 месеца след това. Някои смятат, че романът е също толкова философски, колкото готически – идеята за сътворението и въпросът дали хората се раждат зли или животът ги тласка към тази посока, са силно застъпени.
Мери ражда две деца от Пърси – Клара и Уилям, които губи в две последователни години – 1818 г. и 1819 г. Това още повече пречупва младата писателка. Тя се отдалечава от съпруга си и се посвещава почти изцяло на творчеството. Няколко месеца след смъртта на Уилям им се ражда втори син – Пърси Флорънс Шели. Той е и единственото дете, което оцелява. В този момент, семейството се е установило в Италия, където Мери пише автобиографичния си роман “Матилда”. Най-големият удар обаче идва на 8 юли 1822 г., когато лодката на Пърси Шели се разбива в морето и той загива. Мери става вдовица на крехката 25-годишна възраст. Така и не успява да преодолее смъртта на съпруга си и не се омъжва повторно.
Връщайки се обратно в Англия със сина си, Мери Шели твори до края на живота си – така успява да изкара прехраната си и да осигури добро образование на Пърси Флорънс (заедно с наследството, което той получава след смъртта на дядо си). Тя работи за различни списания, занимава се почти изцяло с писане. Междувременно създава и вторият си по-известен роман, „Последният човек“, чийто главен герой се смята за прототип на самия Пърси Шели. Публикуван е през 1826 г. Дори тогавашните критици да разнищват и едва ли не погребват книгата, „Последният човек“ също успява да набере популярност, макар и много по-късно – през 60-те години на миналия век. Счита се и за първия издаден антиутопичен роман.
През последните си години, Мери живее със сина си и съпругата му, Джейн. Още от 1839 година се оплаква от силно главоболие и пристъпи на парализа в различни участъци на тялото, които ѝ пречат да чете и пише пълноценно. Умира на 53-годишна възраст, на 1 февруари 1851 година, от предполагаем мозъчен тумор. Последното ѝ желание е да бъде погребана заедно с родителите си. Мери се смята за една от най-важните представители на Романтизма. До днес критици и активисти аплодират нейните литературни и либерални постижения.
5 интересни фактa за Мери Шели:
1.
Първата романтична среща на Мери и Пърси се случва на гробището, където е погребана майка ѝ, Мери Уолстонкрафт.
2.
Доведената сестра на Мари, Клеър Клеърмонт, също придружава влюбената двойка в Швейцария. Влюбва се до полуда в Лорд Байрон и непрестанно му изпраща писма. В края на крайщата, двамата започват афера и Клеър му ражда извънбрачно дете – дъщеря им Алегра Байрон.
3.
“Франкенщайн” първоначално е издаден анонимно през 1818 г. Тогава се смята, че авторът е всъщност Пърси Шели, защото книгата е посветена на Уилям Годуин.
4.
След смъртта на Пърси, Мери запазва сърцето му в буркан и го носи навсякъде със себе си. Също така, в чекмеджето на бюрото си държи и кичури коса от починалите си деца.
5.
Коренно различна от “Франкенщайн”, апокалиптичната историята на „Последният човек“ разказва за света през 21-и век, разпокъсан от мистериозна вирусна пандемия, която почти не изтребва човечеството. Творбата се оказва по-пророческа отколкото някой някога е предполагал.
Прочетете още:
14 факта за „Франкенщайн“ и Мери Шели в снимки
Нова биография на Мери Шели отбелязва 200-годишнината на „Франкенщайн“
