Техните светове или техните вселени, или измерения, или откъдето ще да идват. Земята е на границата и това е причината за битките тук.
Преди време останах дълбоко впечатлена от „Момчешки живот“, затова с удоволствие чаках да прочета „Границата“ на Робърт МакКамън. Предупредиха ме, че книгата е в различен жанр – фантастика, но имайки наум писателският талант на автора, бях убедена, че си заслужава да отделя време и на този негов роман.
„Границата“ (изд. „Deja Book“) започва смело, амбициозно и ударно, така че вниманието на читателя да е тотално грабнато още от първата сцена. Едно тичащо момче се озовава в центъра на зловеща битка между две извънземни раси – горгоните и мъглявите.
Сражението между онези беше в разгара си. Бяха намерили нова граница, която да си оспорват. И щяха да съсипят света в битката помежду си.
Момчето си няма понятие откъде идва, нито кой е. Миналото му е изтрито от паметта. Приема името Итън Гейнс.
Итън може и да няма спомени, но явно има късмет, защото в крайна сметка се оказва спасен от битката и попада в комплекса „Пантър Ридж“ – място, където малкото оцелели хора се опитват да запазят надеждата си и да спасят живота си. Борбата е безмилостна, особено когато запасите от вода са на привършване, мунициите намаляват, а сиваците стават все по-многобройни и опасни. Сиваците са мутирали хора, с други думи добре познатите зомбита – изглеждат чудовищно и са жадни за кръв.
Спасението сякаш е мисия невъзможна, докато не се оказва, че Итън е специално момче и притежава особени способности, които ще се окажат ключови за избавлението на Земята от извънземните раси.
Не ми се иска да изпадам в повече подробности, само ще кажа, че МакКамън развива сюжета си блестящо, като замесва дори президента на САЩ и прословутата Зона 51, пълна с извънземни артефакти. Ужасяващите битки са описани чудесно, историята се развива последователно и увлекателно, а финалът ми се стори задоволителен.
Резултатът за мен бе, че една седмица живях в романа. Известно време след прочита му още се оглеждам в небето за триъгълното крило на кораба на горгоните и очаквам отнякъде да се визуализират призрачно невидимите пехотинци на зловещите мъгляви. Благодарна съм за всяка глътка вода и се чудя дали ако подобен хаос настъпи в реалността, ще успея да запазя надеждата си, както някои от героите.
Макар и в книгата да има някои банални елементи, МакКамън си е свършил отлично работата. „Границата“ е история, която не само е разказана безупречно добре, но и трайно се запечатва в ума на читателя. Остава само да я филмират… :)
Прочетете още едно ревю за книгата в блога „LoveBigBooks“, чудесното ревю на Христо Блажев за романа в „Книголандия“, както и ревюто на Мила Ташева за „Момчешки живот“ тук.
