Отдавна ми се искаше да се захвана с представянето на гръцките митове по интересен за днешните младежи начин. Истината обаче е, че уроците по култура в НГДЕК са ме направили познавач на всякакви божествени подробности, но не са ми вдъхнали смелостта да разнищя из основи Зевс, Посейдон и компания. Докато се опитвах да вкарам идеята си в някакви ясни рамки, Рик Риърдън взе, че ме изпревари. Слава на Зевс! Получило му се е не просто добре, а наистина яко!
„Гръцките богове на Пърси Джаксън“ (изд. „Егмонт България“) е доста изчерпателен наръчник по ориентация в объркания свят на боговете и титаните, на полубоговете и на всякакви други създания. И, за разлика от всички досегашни варианти на гръцката митология, които съм чела, този не се свени да представи боговете не само с недостатъците им (те никак не са малко!), но и да опише чертите им през аналогия със съвременния свят. Как се получава това? Според мен доста трудно, но Рик владее до съвършенство изкуството да говори на съвременен древногръцки.
Докато четях близо 400-те страници, не само се смях от сърце, но и се замислих как никой досега не е посмял ясно да изрази разликите между тогавашното и сегашното схващане за морал например. Гръцките богове са били царе на кръвосмешението и на тъпите отмъщения, но ние и до ден днешен се отнасяме с едно благовъзпитано затваряне на очите към тези им постъпки. Е, Риърдън не се страхува от божествени гръмотевици и си е позволил да изведе митологията на съвсем различна плоскост, представяйки я такава, каквато е – не много приемлива съгласно моралните норми на днешното общество. Тази разлика обаче сякаш внася едно спокойствие, че макар да живеем в шеметни времена, поне по небето и улиците не се срещат чак такива психопати.
Книгата е написана от името на Пърси Джаксън и езикът в нея е съвременен, жаргонен, точно копие на начина, по който говорят младите. Хелиос например разкарва златната си колесница по небето, която самият той нарича „гаджеловка“. А това е само един от малкото бисери, срещани в „Гръцките богове на Пърси Джаксън“. От друга страна, митовете са представени в цялост – описани са роднинските връзки, по-известните и интересни случки и връзката на главните богове с по-маловажните, с полубоговете и смъртните. И ми се струва, че благодарение на книгата всеки тийдейджър ще знае повече за Хестия, Атина, Кампе, Триптолем, Еек или Тантал от възрастните. Вярно, че радетелите на гръцката митология ще бъдат скандализирани от принизяването на олимпийците до нивото на обикновени съвременни хлебарки, ъ-ъ-ъ-ъ, хора, но в крайна сметка не трябва ли да разбереш мисленето на древните, за да ти станат по-близки? А и какъв е смисълът да обикаляш из камънаците в съседна Гърция, ако не можеш да си обясниш значението на стотиците храмове за елините?
Книгата е допълнение към основните поредици „Пърси Джаксън и Боговете на Олимп“ и „Пърси Джаксън и героите на Олимп“. Преводът е брилянтен и отново е дело на Александър Драганов. Книгата излиза от печат на 20 юни 2015 г. и ако още не сте се сетили как можете да я включите в живота на тийнейджърите, ще ви подскажа: гръцката митология се учи в пети клас.
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
