Всяка прилика с действителни лица и събития не е случайна.
„Гравьор на сънища“ на Александър Секулов е книга за емоционални мазохисти, пътешественици в пряк и преносен смисъл, хора, които обичат да обичат, донякъде егоцентрици, мечтатели, намиращи в облаците повече утеха, отколкото на земята. „Гравьор на сънища“ е един от най-хубавите книжни подаръци, които съм получавала, и вероятно един от най-красивите такива, които бих подарила.
В началото бях зашеметена. В английския език има една прекрасна дума, която описва идеално състоянието ми тогава – mind blowing. След първите няколко страници това беше единственото, което ми хрумваше. Интелигентно написана книга с цели съзвездия в нея. Разделена на три части, тя може да се чете на отделни фрагменти, като всеки франгмент носи своя смисъл, а събрани всичките правят едно огромно цяло.
Жени, които обичат мъжете. Мъже, които обичат жените. В цялата книга срещаш едни и същи герои, без дори да има значение как се казват. На места не знаеш къде се намираш, в други се откриваш. Понякога труден за четене, Секулов ти дава точната доза, от която имаш нужда, за да бъдеш абсолютно зашеметен, чудейки се сънувал ли си го това, случвало ли ти се е, или просто четеш. Автор с изключително богат житейски опит и емоционален усет, които личат от страниците на романа.
„Грейс не можеше да остави един мъж необичан, ако той имаше въображение и ирония в прилични дози.“
Трудно се пише за „Гравьор на сънища“, защото тази книга е по-голяма от мен и не бих могла да пресъздам дори частица от цялото торнадо от емоции, което ме връхлетя, докато четях. Приключих я и си дадох време. Като онази любовна история, заради която си си изплакал очите и просто искаш почивка, за да може да възвърнеш нормалния цвят на лицето си. Същото е и с книгата. Четях и си мислех как бих искала да я подаря на всички донкихотовци, които познавам и в които някога съм била влюбена. Ей така. Без обяснение, дори. Те щяха да разберат.
„Гравьор на сънища“ е книга с диагноза. Книга, която единствено мога да сравня с човек, и книга, в чиито човешки първообраз бих се влюбила. Неествено или…? Веднъж приятелка каза за книгата, че е емоционално еротична като мен – още една причина да я усещам като себе си. Но без значение какво означава като мен, книгата действително е изключително емоционална и еротична. Всеки фрагмент е ново дихание, дълбоко и силно. Александър Секулов се чете емоционално. На някои може да се стори твърде престорен, да кажат, че е поза, че пише елитарно. Аз бих препоръчала да четат отвъд това, което е на повърхността, да не търсят връзки. Алекс беше написал да се чете като поезия.
„Тита спеше с мъжете, защото много обичаше да чете. Намираше за неприлично и крайно невъзпитано да следва номерацията по страниците на желанията си отначало докрай, предпочиташе да скача в книгата с главата надолу, без да се интересува дали басейнът под краката й е пълен, или празен. Дегустаторът не изпива цялата бутилка вино, преди да прецени дали е хубаво, и една глътка му стига, разсъждаваше тя, докато приятели я убеждаваха, че книгите трябва непременно да се четат до края. Краят е спестено удоволствие, можеш да го отлагаш с години. По същия начин човек странно никога не празнува разделите в любовта, а би било доста естетски да го прави, разпалено обясняваше Тита. В края на любовта би могло да има въздух за дишане, хоризонт за обитаване, заклинание за бъдещето, а не обичайните картонени думи…“
Цялото усещане на книгата е за това, че единствената възможност на една любов да бъде вечна е раздялата. Да свикнеш с мисълта, че този човек ще бъде далече, че вече него го няма. Тъкмо затова ми носи спокойствие. Спокойствието от това да не очакваш твърде много и в същото време да преживяваш много.
Ти готов ли си да (пре)живееш „Гравьор на сънища“?
Ревю за книгата от Алекс в Аз чета, както и в Книголандия.
