Рядко посягам към криминални романи, но симпатиите ми към скандинавската литература ме склониха да прекарам няколко приятни часа с четиво от този жанр.
Гюнар Столесен е един от най-известните представители на съвременната норвежка литература, особено популярен с криминалните си сюжети. Техен главен герой неизменно е частният детектив Варг Веум. Той е представен традиционно като вълк-единак с неособено щастлив личен живот, с много врагове и малко приятели; ценител на спиртните напитки със задължителната доза северна меланхолия. Варг Веум се интересува не просто от разрешаването на случаите, а и от личността на хората, въвлечени в престъпленията.
В „Докато смъртта ни раздели“ (изд. „Сиела“) той се опитва да помогне на самотна майка и нейния син, тормозени от местната момчешка банда. Всичко започва с едно откраднато колело, което се оказва само върхът на айсберга. Детективът се озовава в мрежата на сложни семейни взаимоотношения между майката, бившия й съпруг и любовницата.
Гюнар Столесен играе ловко с промяна на ролите на героите – никой не е точно такъв, какъвто изглежда, а Варг Веум трябва да вникне в най-дълбоките им страхове и страсти и да разкрие мотивите им. Той разплита случаите си не толкова интелектуално, колкото чрез психологическа наблюдателност и емпатия. Съчувствието, което изпитва към клиентите си, прави задачата му по-трудна. Но детективът, както можете да се досетите, е безнадеждно честен професионалист и не позволява на личните симпатии да изкривят преценката му.
Не очаквайте напрегнат, динамичен сюжет със сложни логически главоблъсканици! Силата на Гюнар Столесен е в бавното, спокойно повествование, в което има място за лирически отклонения и психологически портрети. Поетичните описания на ежедневието са доказателство колко добре борави авторът с езика. Заради тях вероятно ще прочета и другата му преведена на български книга – „Нощем вълците са черни“, където следите на едно престъпление ще отведат Варг Веум към събития от Втората световна война.
