В една сутрин, отивайки на работа, минах покрай НАТФИЗ. На стъклената витрина, където обикновено има няколко комерсиални четива и множество интелектуални заглавия, сега имаше само 3 еднакви книжки – „Хари Потър и даровете на смъртта„.
Във внезапен пристъп на умопомрачение отворих вратата и с безумен глас попитах дали книгата се продава. След 25 секудни бях на студа пред книжарницата и си мислех „Е, сега вече никога няма да си взема ИБЖ-то“. Всъщност книгата беше подарък за сестра ми, но това не означава, че не мога да я прочета, нали?
За самата книга – ами… типичен Потър. На места преговаряме цялата история, само и само да не забравим, че майката на Хари се е жертвала за него. Хърмаяни е все така умничка и чаровна, в най-подходящия момент ще изпусне нещо, което уж всички би трябвало да знаят. Рон определено се е развил – не е малкото, плашливо момченце, застанало в сянката на великия Потър, оказва се, че всъщност от него ще излезе много добър магьосник и много смел мъж. А, да, двамата с Хармаяни най-после си признават, че се обичат – е, не в пряк текст, все пак по цял ден трепят чудовища нали?! Но човек се досеща.
Хубавото е, че много неща се изясняват – нали се сещате, как във всяка предпоследна глава на всяка от 6-те предишни книги, Дъмбълдор разкриваше на Хари какво всъщност се е случвало през цялото време. В тази книга нещата се разкриват малко по малко, но пак важното е, че се изясняват – разбираме защо Снейп е решил да предаде Волдемор и защо убива Дъмбълдор. Както и че самият Дъмбълдор не е света вода ненапита. Е, все пак имаме среща с Дъмбълдор или поне с неговия призрак и глава, в която отново разкриваме ключови моменти от сюжета.
Има и „изнасилени сцени“ – Макгонъгъл крещи в истерия, когато Хагрид изнася тялото на Хари от Забранената гора, Волдемор се гаври с Луциус, но какво да очакваш от авторка на детски книжки, чиито PR я е направил порядъчно заможна :). Естесвено, Роулинг не пропусна да развали най-добрия гадняр на света – Снейп. Оказа се, че той почти от самото начало е бил добър, но изтерзан…
Едно трябва да призная на поредицата – увлекателна е. Знаеш, че накрая всичко ще свърши добре, че доброто ще възтържествува и т.н. и т.н, но не можеш да заспиш, докато не видиш как се случва. Пропускаш си спирката – голяма работа, спиш три часа и ставаш в 7 за работа – какво от това, след като си успял да преполовиш книгата…
И така, най-после знам как свършва историята. Ако нямате на кого да подарите книгата – не я купувайте. Въоръжете се с малко търпение, изчакайте вманиачените си приятели да я изчетат и да ви я заемат. Не е нищо чак толкова специално, просто един Потър. Една много, много дълга и подробна приказка, която може и да не е подходяща за „лека нощ“, но нали сме големи, няма да се плашим.
