Всеки път, когато взема книга на Джон Грийн в ръце, се чувствам така, все едно си приказвам със стар приятел – виждаме се рядко и срещите ни не траят много дълго, но се чувствам уютно в компанията му, тъй като го познавам достатъчно добре и имам доста ясна представа за това, което мога да очаквам от него. Предусещам каква история ще ми разкаже, какви ще са участниците в нея и дори какъв ще е финалът й, но сладкодумието му винаги ме изкушава да я изслушам докрай и да й простя леката предвидимост.
Да, Джон Грийн определено има любими теми, които ще намерите на страниците на всяка една от книгите му – първите пъти, които завъртат главите на тийнейджърите и им помагат да пораснат, новото начало, челният сблъсък със смъртта и любовта… „Хартиени градове” не прави изключение, срещайки ни с типичните за автора образи – прилежният младеж и непредсказуемата героиня, която преобръща света му на сто и осемдесет градуса.
Изглежда, че след завършването на гимназията Куентин Якобсен ще върви по безопасната пътека на „правилните решения”, включваща класическата последователност университет-работа-брак-деца. Единственото, което стои на пътя му, е Марго Рот Шпигелман. Кю е влюбен до уши в пълната си противоположност – свободолюбива и ексцентрична, тя не слуша никого и не се съобразява с нищо. Марго обича плановете и пътешествията, но ненавижда хартиеното примирение на изкуствените хартиени хора и се бунтува срещу него с изненадващи скиталчества. Последното й мистериозно изчезване е блестящо режисирано и мотивира Кю да се впусне в търсенето на оставените от Марго следи, да я открие и може би да я спаси. Иска ли обаче Марго да бъде намерена и спасена?
Съществува ли изобщо Марго Рот Шпигелман?
„Хартиени градове” е уловила в себе си атмосферата на онзи ключов отрязък между гимназията и университета, изпълнен с опасения за бъдещето, но едновременно с това освобождаващ те от тежките роли, наложени ти от гимназиалната йерархия. Всичко е драматично като за последно, откровено, младежко жизнерадостно и подправено с животоспасяваща самоирония. Именно самоиронията спасява напълно обсебения от Марго Кю от това да бъде дразнещ и досаден персонаж.
Джон Грийн не изневерява на себе си и както винаги отделя на книгите почетно място в творбата си. В случая ключова за разследването на Кю е „Стръкчета трева” на американския поет Уолт Уитман, в частност поемата му „Песен за мен самия”. В любимата творба на Марго Кю намира безценен ориентир за разбирането на същността не само на любимото си момиче, но и на всяко човешко същество изобщо.
„Хартиени градове” ще зарадва феновете на Грийн – увлекателно написана, на места разплакващо смешна, на други твърде емоционална и драматична. Както казах – стар приятел, на когото можеш да имаш доверие, че няма да те разочарова.
Прочетете също ревюто на „Къде си, Аляска?“ и „Вината в нашите звезди“, както и какво мисли за „Хартиени градове“ Девора от „Библиотеката“.
Имаш още малко време да спечелиш безплатно копие от „Хартиени градове“ с правилен отговор в нашата Facebook игра!
