Хари Потър – символът на моето детство

Бях в трети клас и умирах от скука, защото нито една от книгите, които ми се предоставяха, не ми беше интересна. Исках нещо вълнуващо, приключенско, но близко до мен. Мой съученик, с когото живеехме в един вход, ми даде първите две книги от поредицата за Хари Потър. Спомням си как ми каза, че на него не са му били интересни, но той не обичаше да чете. За сметка на това аз ги прочетох точно за една седмица. Това си е доста бързо за деветгодишно дете

Неусетно се сдобих и с третата част, която и до днес е любимата ми книга за Хари Потър. В нея сюжетът стана малко по-мрачен. Родителите ми нямаха възможност да ми купят „Огненият бокал“ и я четях в училищната библиотека, защото не ми даваха да я взема вкъщи. Дотогава може би бях препрочела „Философският камък“ за тринайсети път.

За мен Хари Потър мирише на Коледа. Хари Потър е прекрасния аромат на зима, иглолистни дървета и баклава, свързан с онова уникално, специфично предколедно нетърпение. Сякаш беше вчера, когато с родителите ми се разхождахме по Главната в Пловдив и влязохме във все още съществуващата книжарница „Пингвините“. Пазниците наближаваха и трябваше да реша какво да ми „донесе“ Дядо Коледа – „Хари Потър и Орденът на феникса“ или трилогията „Властелинът на пръстените“ (тогава вече бях фен и на двете). Решението беше изключително трудно за 11-годишното ми аз… Все още не притежавам „Властелинът на пръстените“.

Вярвам, че това беше моментът, в който съм предопределила израстването си като Потър маниак. „Орденът на феникса“ има особено важно значение за мен, защото чрез нея за първи път се сблъсках с разочарованието и тъгата от загубата на любим герой. Спомням си как плаках толкова дълго, че майка ми се притесни изключително много. Беше склонна да извика лекар. Така и не препрочетох романа.

Като споменах майка ми, спомням си още колко недоволна беше, че чета само Хари Потър. Това й недоволство предизвикваше ожесточени спорове, като един от тях завърши с реплика от моя страна: „Какво си прочела ти, щом не си чела Хари Потър?!“. Сега си давам сметка колко я е засегнало това мое избухване, помни го и до днес. Но пък мнението ми не се е променило особено!

Покрай Хари Потър се запознах и с много нови хора. Тогава се бях хванала да издирвам фенове на книгите чрез списание „Браво“ и така се свързах с изключително много готини, млади човечета, всеки със своята лична история, но свързани по един и същи начин. До днес пазя купа писма, картички и албуми, които съм споделяла с тях.

Накрая – оказва се, че влиянието на книгите се усеща, когато преподавам. Работех с едно дете, което имаше дислексия и трудно боравеше с текстове на английски. Преминахме през много дебати, спорове, уговорки и мъки. По време на един от уроците ни бях изключително недоволна от непостигнатите резултати, но не желаех да го показвам, защото бях недоволна най-вече от себе си. Момиченцето ме погледна  и  ми каза: „Дори когато сте ядосана не мога да се стресна. Стискате си устните и ми приличате на онази професорка от Хари Потър, която се правеше на котка!“.

Бях в лек шок, но ми стана много топло и приятно, защото винаги съм харесвала професор Макгонагъл и съм искала да бъда като нея – малко плашеща, но вдъхновяваща, мотивираща жена, която децата асоциират с подкрепа и сигурност.

15 години след като прочетох „Хари Потър и Философският камък“ за първи път, си давам сметка, че книгите са имали изключително голямо влияние над мен – усещам го и до днес. Моята история с Хари Потър всъщност е историята на моето детство. Още от момента, в който се научих да чета, бях запленена от магията на книгите, но поредицата на Дж. К. Роулинг винаги ще бъде много специална за мен. Сякаш станах истински читател с нея.

Художник: Мери Грандпре. Пълната колекция илюстрации можете да разгледате тук.

Не забравяйте, че тази вечер от 18:00 ч. в книжарница „Хеликон Витоша“ за втора поредна година ще се проведе „Нощ на книгите за Хари Потър“. Ако сте фенове на поредицата, не пропускайте да се включите!