Много е хубаво, когато една книга те намери в подходящо настроение и подходящо време от годината! В третата книга от поредицата за Юел усещането за зима присъства осезателно. Мисля си, че за северните народи природата и сезоните винаги са натоварени с особено значение. В „Момчето, което заспа под снега“ почувствах времето като самостоятелен герой, като свидетел на постъпките и мислите на Юел. То успява да го изненада още в първата глава с неочаквано натрупалия сняг, който идва „тихомълком като индианец“, „присламчва се на пръсти точно когато най-малко го очакваш“:
„Още миналата зима Юел се зарече, че за последно позволява на зимата да го изненада. Преди да заспи, ще решава дали през нощта да завали сняг, или не. За жалост обаче снегът пада безшумно.“
Настъпването на зимата е важен момент за момчето, защото именно тогава то дава обещанията си за идната година. Те, разбира се, са много тържествени и сериозни. Например, да закали организма си, за да доживее до 100 години и да не остарее толкова бързо като баща си. Да напуснат градчето и да заживеят отново близо до морето. Третото обещание няма да го издавам- нека той сам да ви го сподели.
В третата книга се случват много неща – първи увлечения, уроци по целуване, уроци по китара, борба с пиянството на Самюъл….Като всяко момче на 13 години, Юел продължава да върши глупости и да ги прикрива с послъгване, но ще се покаже способен и на истинско геройство, за да спаси живота на приятеля си. „Откъде намери сили?“ – не може да се начуди бащата. „Нямах избор….“ – отговаря Юел. Да, с неговия честен и прям характер Юел няма избор, освен да следва повика на дълга и доброто, заложени дълбоко в сърцето му. Няма да му е лесно, защото е много умен, чувствителен и твърде отрано самостоятелен, но аз вярвам в него – той ще се справи и ще стане чудесен мъж, на когото ще може да се разчита!
Изненадващо, последната част от трилогията ми хареса най-много. Нямаше нито една излишна дума, сложните и противоречиви чувства на юношата бяха предадени много пестеливо, само с едно-две изречения, жест или мисъл. Посланието на автора ми се струва важно, особено в днешно време – добротата, чувствителността, честността може и да изглеждат като слабост, особено у едно момче, но по същността си са непреходни ценности и неотменими качества на истинския човек. Слагам смело тези три книги до най-хубавите романи за юношеското израстване и горещо препоръчвам на четящите момчета!
Прочетете и ревютата за първите две книги от трилогията – „Кучето, запътило се към далечна звезда“ и „Сенките растат със здрача“.
Текстът е публикуван за първи път в www.detskiknigi.com
